Норт закри лицето си с ръце и започна да плаче с глас.
В стаята настана мъртва тишина.
Най-после Артур се изправи. Той действително имаше вид на съкрушен човек.
— Остани със здраве, Мери! — пошепна мъжът с умело подправен глас. — Ти няма да ме видиш повече. Ти беше единствената ми надежда. Сега ме отблъскваш! Да! Това е смъртен удар. Получавам го от тебе, моя любима!
Той говореше убедително и се отправи, олюлявайки се към вратата.
— Остани! — извика изведнъж Мери.
Норт се обърна. В очите му се появи тържествуващ блясък. Той се спря.
— Какво искаш още? — попита я с глух глас. — Искаш да продължиш страданията ми?
Мери пристъпи няколко крачки към него.
— Истина ли е всичко това, което ми казваш? — попита тя по-спокойно.
— Всяка дума е вярна. Но само ти не ми вярваш — каза Норт с отчаяние.
— Закълни се в паметта на своята майка! — каза Мери, като се приближи близо до него.
— Заклевам се! — отговори той решително.
— Сега ми отговори на няколко въпроса.
— На всички, които ми зададеш, любима Мери, ще знаеш всичко, което искаш!
— Не си ли давал някога обещание на онази мръсница, на онази Ирма? — попита младата жена.
— Не, никога. Тя бе полудяла. Считаше, че обикновената усмивка и вежливото обръщение са знак на благосклонност от моя страна и са някакво признание в любов. Не отричам, че отначало това момиче ме интересуваше в известна степен. Но всичко бе несериозно и за много кратко време. Веднага се оттеглих, когато узнах, че е имала много любовници.
— И тази нещастница те преследва чак до Ню Йорк? — попита гневно Мери.
— Да, както виждаш! И тъкмо това обстоятелство може да обясни някои работи, които са те изненадвали и учудвали — потвърди Норт с ненадминато спокойствие. — Бащата на Ирма е един изпаднал човек, той беше от същата партия, към която и аз някога принадлежах в Германия. Щях да избегна приятелството му, ако бях узнал навреме неговите планове. След арестуването му узнах в какво опасно общество съм попаднал. Неговата дъщеря, която подробно познаваше плановете на баща си, поиска да се оженя за нея. Заплаши ме, че ако не се съглася, ще ме предаде на властта като съучастник в заговора на баща й. Когато разбрах опасността, която ме застрашаваше, не ми оставаше друг начин за спасение, освен бягството, и то колкото се може по-скоро.
— Но ти ми я представи като дама компаньонка — отвърна Мери.
— Да, но аз не бях я виждал в Ню Йорк, тя ми бе препоръчана от един приятел като дама компаньонка. Беше си сменила името и се бе променила така, че едва можах да я позная, когато ме заговори на стълбата!
— Мръсница! — извика Мери.
— Не исках да смущавам душевния ти покой с всички тези печални случки от миналото — продължи Норт. — Затова предпочитах да мълча, което за мене бе много мъчително. Аз обаче укорих тази жена за нейното отношение към мен. Но изглежда, че моите укори не помогнаха, напротив, тя стана по-дръзка, по-нахална и толкова се самозабрави, че поиска дори да се разведа с тебе и да се оженя за нея. Разбира се, с ярост и възмущение отблъснах това предложение. Ти сама присъства на сцената, когато тя ме нападна и като че ли побесня, след което се наложи да я заведа в лудницата! Но преди това тя беше извършила с помощта на своя любовник убийството и търсеше начин да ме погуби, като ме направи съучастник. Само бягството ми помогна да се спася и да проваля безсрамния й план.
— Изглежда, че тя е тази, която е взела и ключа от вратата? — каза Мери, като поразмисли малко.
— Сигурно — съгласи се той успокоен. — Тя беше свободна да влиза във всичките ни стаи. Следователно не й е било трудно да извърши подлост и да унищожи със злодейската си ръка нашето семейно щастие.
— Ужасно! — извика Мери. — Само един демон може да скрои такъв план.
— Кажи, моля ти се — каза Артур, радостен, че е спечелил наново доверието на съпругата си и че я е убедил достатъчно, — какви поводи бих могъл да имам аз да убивам баща ти, когото обичах толкова много? Защо?
В гласа му зазвуча престорена болезненост.
— Нямах никакъв мотив, който да ме принуди да пристъпя към подобно ужасно дело.
— Да! — отговори Мери, попаднала отново под влиянието на Норт. — Тази мисъл често ме е занимавала и ми се е струвала неубедителна.