— Убиецът е бил ядосан за нещо, той явно е искал да ограби покойния ти баща! — извика Норт. — Но понеже не е успял в това, е скроил своя план за моето погубване и е скрил в чекмеджето доказателствата, с които да бъда уличен.
— Да! — извика Мери. — Така трябва да е било!
Норт стана и взе в ръка пардесюто си.
— Къде отиваш? — попита Мери.
— Отивам там, където ме зове моят дълг — да преследвам убийците. Няма да мога да се успокоя, докато не хвана престъпниците и не ги принудя да признаят вината си.
— Искаш да ме оставиш?
— Трябва, скъпа моя! Заклех се да намеря онези негодници. Само съобщението, че ти си болна, ме накара да дойда. Исках толкова много да бъда при тебе и да ти помогна. Но не бива да забравям и моята цел, само когато я постигна напълно, ще мога спокойно да се върна при теб.
— А ако не ги намериш? — попита Мери с интерес.
— Ще ги намеря дори ако трябва да преобърна всички пътища на земята! — отвърна Норт. — Остани със здраве, любов моя, и мисли постоянно за своя съпруг, който трябва да се скита без почивка, докато докаже невинността си.
Той се отправи към вратата, но преди да стигне, усети топлината на две меки ръце. Горещите и треперещи устни на Мери потърсиха неговите и се сляха с тях в една гореща целувка, тъй отдавна жадувана.
Норт се отдръпна внимателно и поиска да махне ръцете й.
— Мери! — каза той. — Аз съм под подозрение. Аз съм нещастен човек! Остави ме!
— Не! Няма да те оставя, мили мой! — пошепна Мери. — Ти си мой! Аз ще те утеша с любовта си и с нея ще излекувам болките, които си претърпял. Искам пак да има щастие за нас. Онази жена е безсилна да ни раздели.
— Мери, помисли добре. Ако някой дойде и ме види, аз съм погубен завинаги — каза Норт, като я милваше нежно.
— Зная едно място, където не ще те намери никой, скъпи мой, и където ще бъдем сигурни и ти, и аз — прошепна Мери, упоена от щастие, и притегли своя обожаван съпруг към себе си.
В люлката на любовта
Дълго време младата жена прегръщаше страстно своя съпруг, когото неочаквано и непредвидено бе намерила отново.
Удари осем часът. Мери трепна.
— Трябва да побързаме, време е! — каза тя.
Норт погледна учуден.
— Какво искаш да кажеш, мила моя? — попита той. — Да не те чака някой? Видях файтон навън!
— Трябва да те заведа още днес на онова място, където никой няма да те открие — отговори Мери. — Да бързаме, защото иначе може да не успеем. И така, да вървим! Излез сам! Наеми файтон, който да те закара на станцията Дон стрийт, където съм сигурна, че няма много хора. Ще отидеш с влака до Далбъри и оттам ще поемеш пътя през гората, който води до имението, където ще те чакам и където сме ходили толкова често заедно.
— Ти ще бъдеш там преди моето пристигане, така ли? — попита Норт недоверчиво.
— Да, аз ще отида със същия влак, но щом пристигна в Далбъри, ще се кача на файтона си, който ще ме чака. Иначе пеша много се обикаля. Докато ти дойдеш, аз ще приготвя всичко. В девет часа ще бъдем отново заедно, сигурна съм.
— И никой няма да ме види там, нали? — попита Норт, като стана.
— Не се грижи за това, мили мой. Любовта ми към теб ще ми вдъхне сили да намеря начин да те скрия — каза Мери с любовен трепет и му подаде устни за целувка.
След няколко минути Норт, който напусна жилището на своята жена, седеше в един файтон и пътуваше към станцията Лонгстрийт.
— Е, това не беше шега! — каза на себе си Норт. — Без малко щях да попадна в ръцете на полицията. Наистина и аз сам не вярвах, че работата ще се окаже толкова трудна. Едва можах да я успокоя!
Норт заслужаваше да бъде поздравен за своя успех. Чрез много лъжи той бе успял да разубеди напълно Мери и да я спечели изцяло на своя страна. Младата жена без малко щеше да повика слугите си и да им предаде Норт в ръцете. Неговото положение тогава беше критично. Само любовта, която Мери още носеше в сърцето си към този мъж, беше задържала ръката и да не натисне бутона на електрическия звънец. Тя го слушаше отначало с ярост, после с недоверие, а най-накрая неговият разказ събуди у нея съжаление, особено когато й описа опасността, на която се излага само за да дойде да я види. И когато той поиска да я напусне, старата обич избухна отново и без да може да се възпре, тя притегли в обятията си този обожаван мъж.
Норт беше постигнал целта си. Той можеше да чака тук спокойно случай и да присвои богатството на излъганата жена. Норт никога не бе обичал Мери, за която се бе оженил само заради парите й. Дори и сега не чувстваше влечение към нея и я бе излъгал. А тя го прие с разтворени обятия, защото все още искрено го обичаше.