Той не беше човек, който да отстъпи пред каквито и да е трудности, дори и непреодолими.
Беше убил бащата на Мери и бе хвърлил с цинизъм и хладнокръвие това убийство върху една съвсем невинна жена.
Беше се отказал от своето собствено дете и бе представил своята законна съпруга като престъпница и всичко това бе скроил пред Мери с клетвено уверение, макар че отначало тя трудно вярваше на тези измислици.
Норт искаше да тръгне пак по пътя на своите авантюристични планове, след като ограби Мери, и да търси отново Ирма, която не желаеше да му се покори, но която той искаше да притежава, докато й се насити. А след това щеше да предприеме нови авантюри.
Целият свят беше отворен за този красив на външен вид човек. Жените и момичетата му се покоряваха без съпротива.
Норт беше загрижен само за това, дали Мери имаше достатъчно пари, за да може да се добере до тях и да ги получи. Той не се задоволяваше с малко. Неговите планове бяха винаги мащабни.
Артур Норт разбираше, че в Ню Йорк не можеше да остане повече, а ако не намереше пари в чифлика, новото му начинание би било неуспешно.
Той трябваше в най-скоро време да узнае къде са парите. Спомни си за дните, преживени в Чикаго, където едва се беше спасил от револвера на разярения вицегубернатор. Малко преди това беше дал една значителна сума на Боб, защото старият моряк не можеше да търпи въздуха на сушата и искаше да живее по море. Затова сега Боб не беше с него. Метисът Хосе бе оставил в Синсинати.
Норт имаше намерение да постави верния си слуга близо до Ирма, но не разполагаше с достатъчно парични средства. Той беше дошъл в Ню Йорк, с цел да ограби Мери, а след това да мисли за преследването на Ирма.
Файтонът спря на станцията в Лонгстрийт. Норт сложи шапката си и излезе на перона.
Той не чака много време, защото влакът започна да маневрира. Стори му се, че видя Мери в едно дамско купе. Само след няколко минути влакът напусна станцията и се отправи за Далбъри, където стигна след половин час.
В минутата, когато щеше да напусне влака, Артур видя, че Мери се качи в един файтон, който тръгна бавно. Тогава той пое по шосето и после зави по пътя към гората.
Тази пътека му беше позната. Беше минавал много пъти по нея заедно с Мери. В миналото на това място красивата жена шепнеше най-сладки думи на обичния мъж, убедена, че той принадлежи единствено на нея.
В този момент Норт си спомни и за друга пътека далече, отвъд океана, където високи и едри стволести тополи издигаха върховете си нависоко и покриваха земята с дебела сянка. Той беше минавал и по нея с едно мило момиче, което, чисто и невинно, му доказваше с погледи онова, което устните не смееха да кажат.
Това бе девойката, която той истински бе любил, едничкото създание, за което неговото непостоянно сърце наистина бе туптяло. Това бе младата графиня Ирма фон Хоенщайн.
А сега не минаваше нито час, без той да не клевети тази девойка, негова истинска съпруга, като й приписваше най-грозни престъпления.
Пътят през гората се извиваше. Докато Норт се изкачи на височината, откъдето се виждаше вилата, вече се беше стъмнило. По-рано той идваше много пъти с Мери в това уединено и мълчаливо място, понеже тя се чувстваше само тук щастлива заедно с него.
Мери живееше често пъти тук съвсем уединена. Това бе дало повод да се мисли, че в тази вила тя държи много пари.
Норт бързо се отправи към зданието, което можа да различи добре въпреки нощната тъмнина. Изведнъж нещо се приближи до него и една мека ръка улови неговата.
— Ти ли си? — попита гласът на Мери.
— Да, мое съкровище! — пошепна Норт. — Много съм щастлив, че те намерих.
— Ела с мен! — пошушна младата жена, която отвеждаше мъжа си към една тайна портичка в градината. Тя я отвори много предпазливо.
— Ще отидем през градината до вилата, а после през една скрита врата ще влезем така, че никой да не ни забележи — каза тихо Мери, като го водеше за ръка.
Двамата пристигнаха до къщата и се вмъкнаха през една малка врата на коридора. Мери бързо я отвори, след това поведе съпруга си вътре и заключи вратата внимателно. После отвори друга врата, която водеше в тъмния вестибюл, и от него влязоха в осветена стая, същата стая, в която Норт бе живял някога.