— Благодаря на бога, че пак те имам, единствен мой! — извика Мери, като прегърна страстно Артур.
Норт я отведе на едно канапе, сложи я да седне и се постара да я успокои и разнежи чрез най-страстни и успокояващи милувки.
— Сега тук си в пълна безопасност — каза жената, след като премина огънят на първите трепетни прегръдки, — слугите не знаят нищо за миналото. Целият персонал тук се състои от един стар прислужник, една готвачка и една камериерка. Ще имам грижата да те запазя така, че да не те видят.
— Но, Мери, как ще се храня? Невъзможно е ти да изпълняваш ролята на слугиня. Така ти би пожертвала спокойствието си. Предпочитам да се оттегля и да си отида, отколкото да ти създавам труд и неприятности. Може и сам да се храня.
— Не! Ще се храним двама заедно и аз ще се грижа за теб — каза тя и се изчерви леко. — Аз съм твоя съпруга, а ти си страдал и търпял много досега. Сега е мой ред да ти възвърна удобствата и да поправя до нейде несгодите. О, ще видиш колко добре ще прекараме тук заедно! Колко хубаво е, че те намерих най-после.
Масата беше сложена, водата в самовара вреше и пееше чудесна приспивна мелодия. Норт гледаше усмихнат как деликатните ръце на Мери приготвяха яденето и колко щастлива беше тя, че обичният й съпруг се бе доверил на нейните грижи.
Най-после се нахраниха.
Мери легна в прегръдките на съпруга си, като гледаше със страстни очи красивото му лице.
— Откъде е тази рана? Тя се простира почти по цялото ти лице. Сега я виждам за пръв път!
— Получих я по време на преследването на онези мерзавци — отговори Норт намръщен.
Той пак усети в себе си оня гняв, който го обземаше винаги когато си спомняше за красивата Зенобия, отпечатала върху лицето му знака на своята похитена чест и възмутено целомъдрие.
— Колко е лоша тази рязка — каза Мери.
— Нима? — попита Норт недоволен.
— Когато гледаш гневно, изглежда лоша. Щом погледнеш любовно, рязката не се забелязва.
Норт знаеше, че белегът се виждаше добре, но той употребяваше всевъзможни козметични средства, за да го заличи.
— Ето сега аз съм пленник, а пък ти си надзирателката на моя затвор — каза Норт шеговито, като гледаше Мери в лицето, което радостта от срещата бе зачервила и направила много мило.
— Да. Имаш право — отговори тя, като гледаше и галеше кичурите хубава коса по красивото чело на Норт. — Обещавам ти, че ще бъда много горда и че ще мога да те пазя. Като наказание и възмездие за дългата раздяла всеки ден ще получаваш от мен безброй целувки и всеки ден моите ръце ще те притискат и обгръщат нежно. Нали ще останеш завинаги при мене, Йохан? — попита Мери.
— Но, мило мое дете, ти искаш постоянно да ме държиш под едно непоносимо напрежение и съмнение — каза Норт.
— Ако е рекъл господ, твоята невинност скоро ще бъде доказана — каза младата жена. — Вярвай ми, че аз не бих имала покой и утеха, ако ти ме напуснеш отново, и то толкова скоро. Защо те е страх от другите, нали имаш мен?
— Да, права си — забеляза хладнокръвно Норт, като притегли Мери към гърдите си.
— Вярвай ми, мили мой, аз искам да живея само за тебе. Останалото в моя живот няма никакво значение за мен. Аз искам да ти доставя земния рай. Сутрин ще се събуждаш от моите милувки и галения, а вечер ще заспиваш, когато ще те целувам за последен път. Искам да бъда само твоя и ти да си единствено мой.
Норт я остави да изживее този изблик на страст към него. Той не вземаше участие в това излияние на нежности, понеже мисълта и намеренията, които го бяха довели тук, бяха съвсем други.
— Но как да те наричам сега? — попита тя на шега. — Йохан или Артур?
— Наричай ме с последното име — отговори Норт усмихнат.
— И така, Артур! Това име ми харесва повече, отколкото Йохан. От последното не получавам никаква наслада. То никога не ми е харесвало. Артур, любими мой, Артур! — говореше тя, като го целуваше постоянно и ненаситно. — Така! А сега трябва да те оставя сам за една минута, скоро ще се върна — каза Мери и излезе, за да даде някои нареждания на слугите си.
Изтегнат на канапето, Норт потъна в мисли.
Ясно бе, че той иска да измами тази жена, която сляпо му се доверяваше.
Лесно можеше да я излъже и да я накара да изкаже всичките си тайни. Но той трябваше да узнае с какви средства разполагаше тя сега. Дали има тук, във вилата, голяма сума пари? Тогава, когато Мери отидеше някъде, той можеше да се възползва от нейното отсъствие, да я ограби и да избяга, за да започне отново живот на страстен и необуздан картоиграч и любовник.