Графът отвори писмото и прочете:
„Господин графе,
Измина доста време, откакто напуснах замъка Хоенщайн, и не знам дали г-н графът може да си спомни за мен, въпреки че той беше един добър господар.
Аз не съм забравил стария си добър господар и въпреки че преминах океана, за да търся щастието си в свободна Америка, много пъти си спомням за него.
Често съжалявам за това, че съм напуснал замъка Хоенщайн, където съм живял толкова добре. Такива господари като господин графа не се намират лесно.
Аз бях благодарен за грижите към мен, но когато се появи агентът, който събираше емигранти за Америка, бях сред първите, които повярваха на лъжите на този човек, обещаващ ни златни планини отвъд океана.
Да, а после трябваше да страдам много за тази си постъпка, която тогава толкова лекомислено предприех.
Можете да ми повярвате, господин графе! С пътуването по вода бях горе-долу добре, макар че люлеенето на океана не бе много приятно. Но когато стигнахме обещаната земя, цялото й великолепие бе изчезнало. Мъчно се печелеха пари и аз бях много благодарен, ако можех да си легна вечер отчасти нахранен или с няколко цента за утрешния ден“.
— Ех! — каза си графът. — Казвал съм му го много пъти, но той не слушаше. Сега сигурно ми пише това писмо, за да моли пак да го приема на служба и да го избавя от бедствието му. Горкият, беше порядъчен и трудолюбив човек!
Графът зачете по-нататък:
„Уви! Колко пъти вие ми повтаряхте това: «Ернст, остани в отечеството си и печели хляба си честно. Не всичко ще блести в злато.» Но аз не послушах, не исках да зная за нищо и тръгнах!
После трябваше много пъти да заплащам скъпо и горчиво за това свое вироглавство. Като работник надничар, като преносвач и въглищар се налагаше да работя тежка работа и едва можех да спечеля толкова, колкото да поддържам мизерното си съществувание. Това бе за наказание, че не послушах навремето вашите съвети.
И когато често нощем седях на кревата замислен, винаги пред мен изпъкваше замъкът Хоенщайн, където преживях толкова щастливи дни, тъй като там всички бяха добри с мен — г-н графа, г-жа графинята и особено графинята Ирма. Тогава тя беше още много млада, едва бе хвърлила детските си обувки. И днес като че ли виждам пред себе си нейния образ, особено когато яздеше: възседнала своето малко конче и последвана или придружена от мен.
Аз я поглеждах често пъти крадешком и винаги изпитвах удоволствие да виждам нейното ангелски красиво лице. Простете ми, господин графе, казвам това нещо, но истината е, че аз обичах добрата графиня, защото тя винаги е била любезна към всички нас.
След като изкачвахме напречния път до скалата, графинята тръгваше в галоп между елхите в гората, за да може да се любува на дивната красота. Тогава аз винаги си спомнях приказката за вълшебната княгиня, която ми беше разказвала много пъти. Наистина нашата графиня беше чудна като принцеса от приказките и аз никак не бих се учудил, ако я видех да изчезва като вълшебна нимфа в недрата на планината“.
Графът сложи писмото на масата.
— Ернст има право — промълви той с мъка. — Моята Ирма беше хубава като пролетен ден. Но защо трябваше да има такава съдба.
Той пое отново писмото и зачете по-нататък:
„Моите работи започнаха да отиват на добре. Намерих място като келнер и можех да печеля толкова, че да се снабдявам с най-необходимите неща. Но не бях щастлив и когато в свободните си часове виждах, че минават по улиците красиви файтони, теглени от чудесни коне, аз си спомнях за миналите времена и проклинах моята глупост, която ме докара тук.
Ала неволите и страданията имат понякога край. Един ден дойде фермер от Тенеси, започна разговор с мен и когато му разказах съдбата си и той научи, че разбирам от гледане на коне за впрягане и езда, ме попита дали искам да отида да служа при него. Приех с готовност неговото предложение.
След няколко дни тръгнахме заедно и стигнахме най-после фермата, в която се намирам и сега. Новият ми господар е твърде умен човек. При него се живее добре. Службата не е тежка и аз скоро забравих всички страдания, които бях претърпял.
Бих свършил тук моето писмо, ако не се бе случило едно приключение, което всъщност е причина да напиша това писмо.
Малко след постъпването ми на служба моят господар се ожени. Майката на младата господарка живее също в нашата ферма. Измина доста време оттогава. Един ден младата господарка дойде при мен и ми каза да приготвя файтона за сутринта, понеже искали да отидат в града да пазаруват нещо.