Тръгнахме рано на следващия ден, понеже градът се намира на няколко мили от фермата, и след като стигнахме, младата господарка, която беше взела и майка си, напазарува всичко, каквото й трябваше.
По обяд поехме пак към дома. Госпожите искаха да се върнат, скоро поради усилената работа във фермата.
Беше топло, защото в Южните щати, където съм аз, слънцето грее много по-силно, отколкото в Германия. Конят вървеше леко и младата ми господарка се канеше да си похапне нещо, защото в града нямахме време за това. Бяхме вече на средата на пътя. Докъдето ни се простираха погледите, не се виждаше жива душа.
Изведнъж моят кон спря на място: погледнах напред и видях една млада жена, легнала на пътя.
Трябва да знаете, господин графе, че в северноамериканските щати има много просяци, защото мизерията в Америка е по-голяма, отколкото в Германия. Стана ми много жал, когато видях нещастната жена простряна, без да може да мръдне, под сянката на едно дърво.
Господарката ми също я бе видяла и ми заповяда да спра файтона. След това тя започна да разговаря с майка си и се виждаше, че иска да прибере падналата жена, за да не се измъчва по пътя и под страшния пек. Майката отстъпи на молбите на дъщерята и господарката ми слезе от файтона, за да отиде при нещастницата. От капрата аз не можех да видя лицето на жената, но забелязах само, че бе много окъсана. До нея имаше малък вързоп. После видях, че моята господарка й подаде хляб, защото трябва да е била много гладна. Отначало тя не искаше да приеме нищо, но господарката ми е същински ангел на добродетелта и благочестива християнка и успя да я убеди да приеме хляба. Жената яде и се подкрепи с храната.
Накрая младата господарка поиска да вдигне горката жена, но това не беше лесно, защото тя бе много изтощена.
Тогава майка й ме извика да отида и аз да помогна. Хвърлих юздите в ръцете на старата, скочих долу от капрата и отидох да вдигна горката жена и да я донеса във файтона. Изведнъж извиках изненадано. Що да видя! Гледам по-отблизо, взирам се. Боже мой! Никакво съмнение. Падналата жена на пътя беше самата наша обична графиня Ирма!“.
Страшен вик се разнесе в работния кабинет. Граф Фон Хоенщайн скочи от стола си. Ръцете му трепереха. Писмото се изхлузи и падна на земята.
— Боже мой! — извика той. — Възможно ли е? Моята обична Ирма! Моята дъщеря е още жива! О, небе, благодаря ти! Тя е жива!
Радостната новина, че толкова дълго търсената дъщеря е жива, че нейните дири са намерени, възвърна силите на графа. Всичките му мисли се съсредоточиха към нея.
— Трябва незабавно да тръгна! — извика той в радостта си. — Искам да отида при нея. Искам да прегърна моята Ирма! Ах! Това е твърде много! През какви тежки изпитания е трябвало да мине горката! А аз съм толкова далеко от нея и не зная къде се намира! О, такава е била волята на Господа, че тъкмо Ернст е трябвало да я срещне.
Графът взе отново писмото от пода и зачете по-нататък.
„Аз съм твърда и спокойна натура, господин графе. Но когато вдигнах графинята, плаках като дете. После я сложих на файтона и погледнах нейните хубави и големи очи, които гледаха отчаяно. Като се взрях в бледното й лице, не можах да въздържа вълнението си.
Горката графиня, в изпокъсани дрехи насред пътя! Взех вързопчето, в което бяха скътани всички вещи на графиня Ирма, и го сложих на капрата.
Младата господарка и майка й бяха развълнувани и много изненадани, като чуха, че тази бедна и съсипана жена е била дъщеря на граф.
Сега моят кон трябваше да плати скъпо яростта ми, защото той не бе получавал никога такива удари, както при това пътуване. Ние поехме с голяма бързина по прашния път, за да можем да стигнем колкото е възможно по-скоро у дома. Докато пътувахме, аз често поглеждах назад във файтона и трябваше да затварям очите си от болка, когато виждах красивото лице на графиня Ирма толкова бледо и толкова изтощено. Струваше ми се невероятно, че съм намерил своята господарка — графиня Ирма, тук, в Америка, сред степта, съсипана от глад и в такова окаяно положение.
Най-после стигнахме в чифлика. Младата господарка сложи незабавно графиня Ирма да легне, а пък аз разказах на господаря подробно коя е намерената жена.
Той не показа, че ми вярва, но аз останах с убеждението, че не се лъжа, че това е графиня Ирма. Но не можех да си обясня по никакъв начин, как е попаднала тя именно там, насред пътя, и какъв е нейният сегашен живот.