Младата господарка излезе от стаята, където беше настанила графиня Ирма, и каза, че твърде малко е научила от нея. Тя каза още, че жената търсела своето дете, което била загубила преди няколко месеца.
Тогава господарят реши, че трябва да се е случило нещо съдбоносно, и разпореди на другия ден младата господарка да разпита подробно графиня Ирма и ако е възможно да й се помогне.
Но на сутринта стаята бе намерена празна. Графинята беше оставила една бележка, в която благодареше на домакините за оказаното й гостоприемство, и се извиняваше, че повече не може да остане в техния дом.
Добре схванах нейните преживявания! Срещата е била много мъчителна за нея. Това и за мен бе едва поносимо.
Графиня Ирма беше се подписала под записката с името Ирма Н., но мога да се закълна, че беше тя. На моята господарка тя казала само, че искала да отиде в Марвил, където предполагала, че се намирало нейното дете. Друго нищо не можахме да научим.
Но никога не ще забравя голямата нищета, в която я видях, дори да бих живял още сто години. Толкова много плаках и я съжалявах. Затова и написах писмото.
А сега, господин графе, извинете ме, че се осмелих да ви разсърдя с това писмо. Но аз не можех да постъпя другояче. Бях длъжен да ви пиша. В мига, когато довърших писмото, почувствах, че голям камък падна от сърцето ми. Вече мога да бъда пак напълно спокоен.
Сбогом, добри ми графе.
Приемете моите почитания
Ваш покорен слуга Ернст Крюгер
Б., Тенеси 1869 г.“
Графът беше прочел набързо до края това толкова тежко писмо. И този твърд като камък човек наведе глава съкрушен на стола си.
Той мислеше за своята дъщеря и за безбройните страдания, които е трябвало да изтърпи, прогонена от неговата строгост и жертва на измамник.
Граф Фон Хоенщайн постоянно проклинаше часа, в който се бе показал безпощадно суров към Ирма. Но ако той би могъл да я намери, щеше да поправи злото, което бе сторил на детето си.
Неговата собствена дъщеря сега страдаше от строгостта му. Нежната деликатна Ирма е трябвало да търпи сурови несгоди, а пък той, нейният баща, живееше в своя великолепен замък, заобиколен от разкош и изобилие, без да може да приюти при себе си едничкото си страдащо чедо.
Графът започна да плаче като дете. Болките на бащинското му сърце бяха смекчили и пречупили твърдия му характер.
Той пъшка дълго, докато се съвземе отново, и със силна ръка дръпна звънеца.
Яви се слугата.
— Приготви ми незабавно багажа за едно много дълго пътуване! — каза той на мъжа, който остана смаян от това, което му заповяда неговият господар. — Ти също ще ме придружаваш. Приготви и твоя багаж. Довечера заминаваме — прибави графът.
Старият слуга тръгна, но графът го повика отново назад.
— Йохан — каза той, — ти си ми служил много години. Разделял си радост и скръб с мен. Прекарах време на големи грижи, прекара го и ти. Но надявам се, че скоро всичко ще бъде добре. Ще вървим сега отново заедно.
Слугата погледна загрижено развълнуваното лице на господаря си.
— Трябва да направим едно много дълго пътешествие — каза графът тежко. — Ще заминем за Америка!
— За Америка ли? — промълви Йохан.
— Да, искам да доведа оттам един човек, който ти познаваш много добре и когото си носил често на ръце. Искам да доведа дъщеря си Ирма!
— Тя в Америка ли е?
— Да, там е!
— О, Господи! — извика слугата и очите му се просълзиха.
Каква радост изпита той, когато чу, че ще види пак своята господарка Ирма! Той запита възбудено:
— Вярно ли е, г-н графе, наистина ли нашата графиня е там?
— Да, добри ми Йохан — отговори графът, — и ако е рекъл бог, ще се върне с мен в отечеството си.
От този момент съдбата на графиня Ирма фон Хоенщайн тръгна в друга посока. Една нова сила се намеси в нейния живот и стрелката се измести към добро. Бащината помощ вече се насочи към нея.
За колко ли време щеше да я настигне?
Това щеше да покаже бъдещето!
Пътуването през океана
Великолепният параход с разкошен салон, на който се бе качил граф Фон Хоенщайн заедно със стария си слуга, за да отиде в Ню Йорк, цепеше вълните на Атлантическия океан и летеше бързо към крайната точка на своето плаване, докъдето му оставаха още цели двадесет и четири часа.