Няколко офицери се затичаха след двамата смели пътници, с помощта, на които най-сетне множеството беше успокоено и постепенно се отказа от намерението да навлезе в лодките.
Комендантът се приближи до граф Фон Хоенщайн и до американския богаташ.
— Длъжен съм да ви благодаря най-горещо, господа! — и той вдигна ръката си, за да отдаде чест. — Вашата смела и храбра намеса предотврати ужасна катастрофа.
— Аз само изпълних дълга си — отговори графът с тежест и достойнство. — Надявам се, че паниката няма да се повтори и навярно случилото се няма да има лоши последствия.
— Само да не бяхме толкова близо до сушата — забеляза комендантът загрижено. — Не можем да използваме платната, понеже няма никакъв вятър. А пък течението носи кораба бързо и сега той не може да се управлява. Близо сме до опасните брегове на Хатерас. Много подводни и крайбрежни скали има насам.
— Това наистина е лошо — каза граф Фон Хоенщайн. — Но в случай на опасност има достатъчно време да влезем в лодките.
— Тогава ще се повторят предишните сцени — каза комендантът на парахода отново загрижен. — Съществува само един начин за спасение — случайно да срещнем по пътя си някой голям параход, който да ни завлече до Ню Йорк.
— Не би ли могло с ред и постепенно да се влезе в лодките? — попита внимателно графът.
— При влизането в първата лодка е възможно операцията да се извърши спокойно — обясни капитанът. — Но след това пътниците пак ще се изплашат и останалите биха помислили, че ще бъдат изоставени. Ще се повтори предишната паника, защото не можем да разчитаме на моряците много в подобни случаи. Аз се доверявам само на няколко офицери в такива ситуации.
— Ще потърся между пътниците няколко истински мъже, на които вие ще можете да разчитате — заяви графът сериозно.
— Ще ви бъда много признателен, ако можете да ми окажете такава услуга — каза комендантът и стисна ръката на благородния герой. — Това би било наистина единственото средство за избягване на нова паника, защото плаваме много близо до брега.
През целия следобед на небосклона не се показа нито един параход.
Граф Фон Хоенщайн бе спечелил на своя страна голям брой пътници, които бяха изявили готовност да предложат на коменданта своите услуги за помощ в случай на нужда. Това ято от доброволци имаше по-скоро грижата да успокои уплашените жени и деца, които плачеха и със своите викове и писъци още повече увеличаваха паниката.
Всички платна вече бяха обтегнати, но моряците напразно очакваха вятъра, който бе напълно утихнал.
Инженерите работеха трескаво, за да направят ново витло, но оста се бе строшила на две места. Докато привършат тази трудна работа, параходът рискуваше да бъде разбит в скалите на Норфък, към които бе тласнат от силното течение на водната маса.
— След два часа ще напуснем парахода — каза капитанът тихо на граф Фон Хоенщайн.
— Аз ще остана последен на борда. Ще напусна парахода заедно с вас — отговори графът. — Ще ви помогна при настаняване на пътниците в лодките.
— Моите благодарности! — възкликна капитанът със сърдечен тон. — Задължавате ме завинаги.
Времето летеше бързо. Комендантът искаше вече да даде командата за спускане на първата спасителна лодка в морето.
В същата минута от върха на фокмачтата се разнесе вик:
— Вижда се параход!
Този знак бе дал стражевият моряк.
Капитанът погледна с далекогледа и наистина откри към северозапад зелен и червен фенер.
— Пускайте ракети! — заповяда той. — Три пъти подред: бяло — червено — бяло!
Не измина много време и ракетите се издигнаха нагоре в спокойното и чисто небе.
Видяният параход отговори на знака и след няколко минути една лодка се приближи до изпадналия в беда съд.
— Внимание! — извикаха моряците отдолу. — Дръжте въжето!
В това време на парахода падна едно черно кълбо.
— Параходът „Линкълн“ идва от Западна Индия и отива към Ню Йорк — викаха от лодката. — Ще ви вземем на буксир. Къде искате да отидете?
— Към Ню Йорк! Много добре, вземете ни! — извика комендантът.
— Тогава теглете въжето към вас, хванете го, ние го хвърлихме с шпринга.
Моряците теглеха здраво и се изпотиха, защото въжето беше много дебело и тежко.
Сирените на двата парахода свиреха постоянно и си подаваха звукови сигнали. Светлинната сигнализация също беше в ход.