Още една ракета беше изстреляна нагоре. След това параходът „Линкълн“ тръгна бавно напред. Влачейки след себе си повредения параход.
Един невероятен изблик на радост оглуши парахода. Пътниците бяха щастливи, че премеждието мина без сериозни последствия и че не стана нужда да бъдат прехвърляни в спасителните лодки. Всички се успокоиха, след като бяха гледали с напрежение подготвителните работи по спасяването.
Но след като видяха, че техният параход, теглен от другия, пое на северозапад към Ню Йорк, радостта им мина границите и те започнаха да пеят и танцуват.
Истина ли е, или е лъжа?
Мери се беше завърнала в двореца си в Ню Йорк, където прекара два дни. Тя искаше от време на време да се връща в града, за да не събужда подозрение нейното продължително отсъствие.
Слугите бяха учудени от промяната, която откриха в господарката си. Нейната бледност изчезна от лицето и отново на устните й заигра приятна усмивка.
Мери беше пак щастлива. Щастлива, защото бе намерила отново своя съпруг, толкова обичан и желан. Тя чакаше с нетърпение времето, когато пак щеше да отиде във вилата, за да се хвърли в обятията на мъжа си и да заспи там сладък сън.
В същата тази сутрин Бърнард беше идвал при нея. Добросъвестният чиновник бе отчаян, че Роджър бе пресрочил своя отпуск, и виждаше в това нарушение някаква връзка с Ирма.
Тъкмо това искаше и Мери. Тя затвърди съмненията на Бърнард спрямо Ирма, като му разказа предпазливо всичко, което й беше говорил Норт, и заплете със своя убедителен разказ мислите на този мъж в един възел, от който трудно би могъл да се освободи, освен с най-ясни опровержения.
На тръгване Бърнард обеща на Мери, че ще разпита за Ирма и в случай че узнае къде се намира, ще заповяда незабавно да я арестуват поради подозренията срещу нея, посеяни така изкусно от Норт.
Сега Мери седеше в стаята си тържествуваща. Тя вярваше, че ще успее да избави своя любим съпруг от насоченото срещу него ужасно обвинение и тогава можеше да се представи пред света с него, както подобава на съпруг и съпруга.
Тъкмо бе заета от тези мисли и от съставянето на един план, когато слугинята извести, че един господин иска да разговаря с нея.
— Граф Фон Хоенщайн от Германия — прочете тя учудена на визитната картичка.
Къде беше чувала това име? Да, спомни си! Бившата й компаньонка, която беше убила обичния й баща, претендираше, че е дъщеря на граф Фон Хоенщайн. Ето сега тази среща бе точно навреме. Пред него тя би могла да изобличи престъпницата. Може би и самият граф идваше да й даде сам обвинителни сведения срещу мнимата си дъщеря.
Тя лично излезе в салона и помоли графа да заповяда в стаята й.
— Извинете ме, мисис — каза учтиво граф Фон Хоенщайн след първия поздрав, — че ви смущавам. Аз идвам при вас по един труден въпрос, във връзка с една неприятна работа, но вярвам, че вие с удоволствие ще ми дадете необходимите сведения, които ще ви поискам, още повече че се касае за едно престъпление и за един престъпник, който измами и вас, и мен.
— За кого говорите, г-н графе? — попита Мери възмутена.
Младата жена беше раздразнена много и без малко щеше да се издаде, но съумя да се успокои навреме.
— Струва ми се, че се лъжете, господин графе! — каза тя студено.
— Как? Не беше ли Артур Норт ваш съпруг? За бога, извинете ме тогава! — извика старият граф изненадан.
— Артур Норт е моят съпруг — каза Мери твърдо, като натърти на думата „е“.
— Как? Вие наричате още ваш съпруг онзи подлец? — попита графът учуден и ядосан.
— Моля ви да ме изслушате, господин графе! — каза спокойно Мери. — Струва ми се, че сте събрали сведения за съпруга ми от негови неприятели. В последно време положението се измени и аз започнах да се убеждавам, че моят съпруг е жертва на злобни интриги.
— Интриги ли? — извика графът. — Не разбирам какво искате да кажете с това. Един мъж, който се е женил два пъти, с две жени, без да се разведе с едната, е един престъпник, който не заслужава никакво съжаление.
— Не! Моят Артур не е извършил никакво престъпление, нищо подобно! — извика Мери. — Това, което вие твърдите, не е истина. Аз съм неговата законна жена. Всичко друго е само слухове, злобни измислици, лъжа.
— Преди да разберем това, аз моля, за да съм сигурен, че не се касае за грешка, да се уверя дали няма в случая смесване на имена на лица, за които ще разговаряме. Онзи Артур Норт, когото аз познавам и за когото говоря, е роден в Германия и по професия е инженер.