Мери поклати глава.
— Един мъж, много красив и представителен, с широко лице, с големи светли очи, с черна и къдрава коса — добави графът.
— Добре го описвате — потвърди Мери. — Той е моят съпруг.
— И същевременно съпругът на моята нещастна дъщеря, с която е венчан по-рано в Германия — каза графът с болезнена въздишка.
— Една дама, която се казваше Ирма и която претендираше, че е жена на моя мъж, беше известно време моя дама компаньонка — каза Мери. — Тя беше много красива жена, с разкошна кестенява коса и с големи тъжни очи.
— Тя е моята дъщеря! — извика графът, като скочи. — Къде мога да я намеря?
— Моят съпруг нареди да затворят тази невменяема жена в една лудница. Разбрах, че тя е успяла да избяга от там.
Графът губеше своето спокойствие. Той вече не беше в състояние да говори с отмерен тон.
— Тя е единствената моя дъщеря — каза той с видима мъка — и съпруга на Норт, когото също търся.
Мери се уплаши от тона на графа. Но вярата й в Норт още не бе разколебана.
Думите на Норт, които й бе казал относно Ирма, че е била дъщеря на политически съзаклятник, не й дойдоха в тази минута наум.
— Имате ли доказателства, че вашата дъщеря е била първата жена на мъжа ми?
— Това ми е казала самата тя, моята дъщеря — заяви графът много спокойно.
— И вие, разбира се, сте повярвали безусловно на това, което тя ви е казала — отвърна Мери презрително.
— Моята дъщеря Ирма никога не лъже! — извика старият граф с тон, в който имаше закана.
— Но това може да бъде някоя фиксидея на болна жена — забеляза жената, като се мъчеше да успокои и разубеди графа.
— Не! — каза граф Фон Хоенщайн. — Такова предположение е изключено. В такъв случай мога лесно да узная мястото, където са се венчали, и след това да се снабдя с нужните документи, които да ви представя.
Мери пак се уплаши. Тя виждаше, че граф Фон Хоенщайн е съвсем сигурен в това, което говореше. В нея се породи леко недоверие към Норт.
Но тя се въздържа да издаде своето настроение. Норт се беше заклел пред нея, че всичките негови твърдения са верни. Как трябваше сега да възприеме разобличенията на графа? Той й се беше показал още от първата минута на разговора симпатичен, беше й направил внушително впечатление и тя неволно го съпоставяше с Норт. Как трябваше сега да схваща неговите уверения, че Ирма е негова дъщеря и първа жена на Норт?
— И така, поддържате ли, че бившата ми дама компаньонка е наистина ваша дъщеря, господин графе? — попита Мери, като си спомни, че Норт й беше казал, че момичето, което го е преследвало, е било дъщеря на обикновен гражданин. Да не би тук именно да се състои недоразумението?
Тогава графът отвори един портфейл и извади от него една снимка.
— Ето портрета на моята дъщеря. Тя е фотографирана още като беше момиче — каза той и подаде на Мери снимката.
— Да, тя е! — извика младата жена. — Дъщеря ви не се е изменила много.
Мери върна снимката на графа. Смътен страх я облада. Защо Норт не й бе казал, че Ирма е дъщеря на граф? На кого трябваше да вярва тя сега? Но дали наистина човекът, който седеше пред нея, е самият граф Фон Хоенщайн?
Графът забеляза нейните недоверчиви и издаващи съмнения погледи. Това го озадачи и същевременно наскърби.
— Мадам, аз не зная какви сведения имате вие за дъщеря ми и кой ви ги е дал — каза той с достойнство. — Но ако вие имате и най-малко съмнение в това, което ви говоря, можете да се обърнете към германското посолство и то ще може да ви даде всички желани сведения и референции. Посланикът, граф Х., е мой приятел още от ранно детство и…
— Но моля ви, господин графе — прекъсна го Мери смутена. — Вярвам във всичко, но вашите изявления бяха доста изненадващи за мен и аз съвсем не бях приготвена да ги посрещна.
Мери беше убедена, че граф Фон Хоенщайн бе говорил истината. Но как трябваше тя да се отнесе към уверенията на своя съпруг? Той се бе заклел пред нея във всичко най-свято, каквото има, че Ирма не е била никога негова жена.
Граф Фон Хоенщайн не бе забелязал преживяванията на Мери. Той имаше свои мисли.
— О, спомням си сега — прибави той след кратко мълчание, по време на което бе напрягал паметта си, — че венчавката на дъщеря ми с Норт се е извършила в един малък провинциален градец. От този град тя ми изпрати писмо, с което ме молеше да й простя, че се е венчала за своя прелъстител. Това беше през май 186… Аз ще пиша веднага в Германия да ми изпратят това писмо и тези документи.