Мери прежълтя. Нямаше никакво съмнение, че графът беше твърдо уверен в това, което говореше.
— Знаете ли, г-н графе, че вашата дъщеря има едно дете? — запита Мери.
— Да, то е от онзи мерзавец — каза графът яростно.
— Сигурен ли сте в това? — попита Мери загрижена.
— Да, мисис. Повтарям ви още веднъж, че дъщеря ми никога не лъже! — извика графът. — Иначе и по този въпрос мога да ви представя съответните документи, ако е нужно, но след като намеря моята Ирма, което е по-важно и което ще улесни и другото.
— Но вашата дъщеря е заподозряна в убийство — каза високо Мери.
Графът скочи раздразнен и извика:
— Кой е посмял да твърди и поддържа това?
Гласът му трепереше от справедлив гняв.
Мери му разказа това, което бе научила от Норт, като скри, разбира се, автора и източника на тези обвинения.
Старият граф се изсмя сърдито и с презрение, когато тя свърши.
— И вие, мисис, вярвате на тази басня? — добави той с горчив тон. — Моята Ирма, която с кротостта си е всеизвестна и която не може да стори никакво зло никому, може да бъде замесена в насилие, и то убийство? Това е абсолютно изключено!
— Но, господин графе, вие не знаете до какви постъпки може да доведе необузданата любов!
— Любовта може да е способна да направи всичко — каза той непоколебимо. — Но Ирма никога не ще се остави да се заблуди дотам, че за удовлетворение на своята любов да извърши престъпление. Аз отгледах моята дъщеря и много добре познавам нейната чиста душа. Тя не е способна дори да излъже, не може да извърши нищо долно и подло. И зная, че тя е останала чиста дори и сред най-голямата подлост. Една дъщеря на Фон Хоенщайн предпочита да умре, отколкото да опетни името си със срам и безчестни дела. В своята любов — продължи той — тя се отдаде чисто и доверчиво и стана жертва на онзи измамник. Но тя му стана законна съпруга и въпреки че аз я изгоних, сърцето ми се смекчи и впоследствие се разкаях. Аз простих прегрешението й, простих й и тъкмо затова сега искам да я имам при себе си и да я заведа в бащиния й дом.
— Но знаете ли, господин графе, къде се намира сега дъщеря ви? — попита Мери състрадателно.
— Не зная къде точно е сега, но зная откъде да започна моите издирвания! Уверявам ви, мисис, че ще я намеря!
Графът стана от стола си, поиска да си вземе сбогом с Мери.
— Позволявате ли ми да ви помоля да ми окажете една любезна услуга? — попита жената решително и бодро.
— Без съмнение! — отговори той, като се поклони кавалерски пред нея.
— Искате ли да дойдете вдругиден у дома по това време? Може би тогава ще бъда в състояние да ви съобщя нещо, което, вярвам, много ще ви заинтересува.
— Добре, ще дойда — отговори графът, покланяйки се учтиво.
Мери остана дълго неподвижна сред салона с очи, втренчени във вратата, през която беше излязъл графът.
Тя беше напълно уверена, че Норт я бе излъгал, като беше и казал, че Ирма е дъщеря на един прост гражданин.
Но той беше й се заклел! Можеше ли да се допусне, че се е заклел лъжливо?
На нея не й оставаше друг изход, освен още на следващия ден да отиде във вилата и да разпита основно Артур. Ако той откажеше да говори истината или пък излъжеше, тогава тя беше решена да покани граф Фон Хоенщайн да отиде с нея в Далбъри и при очна ставка да повтори своите твърдения пред нейния съпруг.
Страхът, който я беше обхванал по-рано, сега отново се появи и тя се безпокоеше, че пак ще се случи нещо фатално.
Излъганата съпруга
Ако Мери знаеше за ревностните претърсвания, които в нейно отсъствие Норт бе предприел, недоверието й към него би се затвърдило окончателно.
Веднага щом тя напусна вилата и тръгна за Ню Йорк, Норт се зае да прерови всички стаи, за да намери мястото, където Мери съхраняваше парите си. Действията му бяха бързи и умели.
Той бе подразбрал, че съпругата му държеше в дома си значителни суми, но, изглежда, ги съхраняваше в секретна каса, зазидана в стената, защото Норт въпреки опитния си поглед не можа да открие мястото, където се намираха парите.
Престъпникът вече няколко пъти се бе опитвал по доста заобиколен път да доведе разговора до този въпрос, но Мери не разбираше неговите намеци и той се въздържа от по-подробни разпитвания, защото можеше лесно да възбуди подозренията й.