— Твоето недоверие се появява периодически — отговори Норт и тръгна към вратата. — Аз съм огорчен, защото съм се излъгал в твоята любов. Ако ти държеше на чувствата си към мен, както твърдиш, никога не би повярвала на такива злобни клевети. Затова е най-добре да се разделим. След няколко часа ще напусна твоята вила.
Мери изпищя отчаяно и се опита да задържи любимия си човек със своите снежнобели ръце.
— Артур, прости ми! — молеше тя с глас, задавен от сълзи. — Не се съмнявам в тебе! Аз… аз… ти вярвам във всичко. Обещавам ти занапред нито една дума на подозрение да не излезе от устата ми. Ето, на колене ти се моля: прости ми! Прости ми!
Тя коленичи пред него и вдигна към лицето му красивите си очи, пълни със сълзи.
Норт я взе на ръце и я занесе на едно канапе.
— Понеже много те обичам, ще ти простя — каза той накрая. — Прощавам ти и съвсем необоснованите подозрения, които ме разстроиха. Надявам се в бъдеще да не обръщаш повече внимание на никакви клевети против мен, от когото и да идват те. Ще идва ли пак при тебе онзи самозван граф?
— Да, каза, че утре пак ще ме посети.
— Попитай го само с какво може да докаже, че действително е този, за който се представя — каза Норт подигравателно. — Ще се убедиш, че не трябва да се вярва на неговите твърдения, а на онова, което аз ти говоря. Днес ще се върнеш ли в Ню Йорк?
— Ще остана при теб — отговори Мери и склони глава любовно на гърдите на Артур. — Ще замина утре, с първия влак.
— Много се радвам, мила моя — стисна я силно в прегръдката си Норт.
На следващата сутрин Мери се раздели със съпруга си и замина за Ню Йорк. Веднага щом се увери, че файтонът е заминал, Норт изтича в спалнята и се върна оттам с един обемист пакет. Развърза го бързо и изсипа съдържанието му на масата. Избра една доста голяма бургия с особена форма, която завършваше с дървена дръжка. С помощта на едно хитроумно приспособление при най-малкото завъртане бургията правеше няколко оборота около оста си.
Слугите не притесняваха Норт. Те живееха на долния етаж на вилата и не се качваха никога на горния етаж в отсъствието на Мери. Той влезе в будоара на съпругата си, сне картината от стената и опря бургията в желязната стена близо до бравата. След това започна да пробива. Работи неуморно повече от половин час, докато инструментът премина през стоманената повърхност, като направи в нея една малка дупка колкото грахово зърно. В разстояние на три часа той направи шест такива дупки, разположени в квадрат, близо една до друга. Погледа със задоволство извършеното от ръцете му и се върна в спалнята. От пакета с инструментите извади едно малко и доста остро трионче, съобразено точно с широчината на дупките, и започна да реже металната плоскост от една дупка до друга.
Когато Мери отсъстваше от вилата, Артур трябваше да се задоволява със студени ястия, понеже слугите не трябваше да подозират за неговото пребиваване във вилата. Но този ден, при все че от челото му течеше пот вследствие на голямото физическо напрежение, той не усети глад. Мери щеше да се върне привечер, а дотогава той трябваше да вдигне плячката и да избяга. Времето беше скъпо и налагаше да си спести храната.
Най-после довърши работата си с триончето. Извади бавно отрязаната част и бръкна с ръката в получилия се отвор.
— Касата е много дълбока — ядоса се той. — Ще трябва да строша преградите.
Отвори едно малко сандъче, в което имаше малки тръбички с особено устройство, пълни с избухливи вещества. Взе една от тях, обви я с дълъг фитил, после провря ръката си в дупката и постави взривното устройство до една от преградите.
Най-сетне сполучи да го постави точно там, където трябваше, и сложи една къса табла на мястото, за да приглуши гърмежа. Чу се глух гръм и вратата на желязната каса зейна.
Норт едва не извика от радост, но изведнъж трепна и се ослуша. Чу стъпки и гласове. Явно слугите бяха чули гърмежа. След малко те започнаха да блъскат по заключената врата.
Нямаше време за губене. Артур отвори желязната каса и погледна вътре. В долното отделение имаше пакет банкноти, на който беше написано: „$500000“.
— Твърде малко за такава рискована акция — измърмори той недоволно и пъхна банкнотите в джоба си.
Шумът навън продължаваше. Слугите напразно се опитваха да влязат в заключената стая. Норт щеше да извика от ярост, когато видя, че в касата има и едно секретно отделение, което трябваше да изостави, защото нямаше никакво време. Навярно Мери криеше там ценностите си, а пакетът с банкнотите беше оставен в предното отделение само временно. Така Норт трябваше да си тръгне с почти празни ръце. Какво бяха за него петстотин хиляди долара. Той беше свикнал да разполага с милиони.