— Как тогава е станало така, че слугите са го помислили за разбойник? Не са ли го виждали никога?
— Не — извика отчаяна Мери. — Никой, освен мен не знаеше за неговото присъствие тук. Аз го криех, понеже е мой съпруг и едничкият човек, когото обичам на този свят.
Графът я гледаше смаян. Колко голяма трябва да е била любовта на тази жена, за да приюти заподозрения си в убийство съпруг, проявявайки такива трогателни грижи.
Мери най-после се съвзе.
— Елате, господин графе — каза тя с болка в гласа и поведе благородника към салона. — Може би съпругът ми скоро ще се върне, защото за мен все още е загадка причината, която го е накарала да напусне това сигурно убежище.
Двамата Влязоха в салона. Графът учудено огледа желязната каса, която зееше отворена, и инструментите, разхвърляни върху масата. Откъм стената, зад касата, излизаше гъста струйка дим и се издигаше до тавана.
Но графът нямаше време да си обясни добре видяното и да разгледа по-обстойно касата, защото Мери, която също бе видяла похищението, изтича към него и се хвърли в обятията му. Той я заведе до едно канапе и повика слугите, които, издавайки всевъзможни възклицания, се заловиха да свестяват господарката си.
В това време възрастният благородник отиде до разбитата желязна каса, погледна непипнатото отделение и се върна при Мери, която вече беше отворила очи и се оглеждаше замаяна.
— Оставете ме — заповяда тя на слугите, които се суетяха около нея. — Излезте веднага от салона.
Те се отдалечиха, като кършеха ръце, а графът гледаше Мери и се питаше това ли беше жената, която само преди няколко минути му бе говорила за своята безпределна любов към съпруга си.
— Господин графе — каза Мери с отпаднал глас, — вие видяхте всичко! Вече нямам какво да крия от вас! Може би ще разберете всичко. Сега съм сигурна, че той уби баща ми. Измами ме по един нечуван начин, след което е дошъл тук само за да ме ограби.
— Скъпоценностите ви не са пипнати — каза граф Фон Хоенщайн, като гледаше загрижено нещастната жена.
— Не са ли? — извика Мери и скочи на крака. — Значи този мерзавец не е успял да задигне друго, освен половин милион долара, които бяха извън ковчежето. Но и да беше ме ограбил съвсем, нямаше да може да постигне целта си, защото аз щях да продам земите си, да пожертвам всичко, за да намеря този подлец и да си отмъстя.
Тя извади от джоба си един особен ключ и отвори с него ковчежето. Граф Фон Хоенщайн се смръзна. В това сандъче беше струпано колосално богатство — богатство, струващо много милиони.
Мери тържествено му показа това съкровище.
— Ще пожертвам всичко, което виждате тук, само и само да мога да хвана онзи подлец. Ще го следвам ден и нощ, заклевам ви се!
Мери се бе преобразила. Онази любеща и смирена съпруга се бе превърнала в демон, който с блестящи от омраза очи търсеше човека, причинил му толкова злини.
— Нищо не разбирам — каза графът. — Обяснете ми, моля ви, как е попаднал тук Норт и защо изобщо сте го крили! Всичко това е една загадка за мен.
Мери разказа набързо как Норт я беше излъгал, как беше я измамил с лъжливите си клетви, докато спечели наново доверието и любовта й.
— Вече няма никакво съмнение — заключи графът. — Този мръсник никога не е търсел от вас друго, освен парите ви. Иначе не би се върнал.
Мери не отговори. От очите й изскачаха искри и това показваше, че в нейно лице Норт си беше спечелил нов, непримирим враг. И наистина, ако можеше той да разбере, че повече не трябва да очаква милост от нея! Защото бяха засегнати най-светите й чувства.
Все по-нагоре
Голямата нужда от пари за препитание, както и за да продължи издирванията на Лидия, принуди Ирма да приеме предложението на агента и да се върне отново на сцената.
Тя го помоли да запази името й в тайна — нещо, което той прие на драго сърце. С това той дори печелеше, като създаваше умело една тайнственост около певицата, правеше я интересна и загадъчна, а с това рекламата за нея ставаше по-ефикасна и по-силна.
Успехите на Ирма бяха удивителни. След всяко явяване на сцената тя жънеше лаври и печелеше симпатиите на слушателите. Сцените от Луисбърг се повтаряха постоянно. Билетите за нейните концерти достигаха много високи цени, защото всички искаха да видят и чуят красивата певица.
От няколко дни Ирма се намираше в Синсинати, където Норт бе оставил своя слуга Хосе, но той бе намерил за по-благоразумно да чака господаря си в една къща в крайните квартали, така че само случайността можеше да го срещне с Ирма и Юнона.