Агентът й, мистър Моргън, беше съвършен джентълмен. Той никога не противоречеше на Ирма и се обръщаше към нея само по чисто комерсиални въпроси. Този американец бе толкова зает с приготовленията, които бе поел, че много рядко намираше свободен час, който да посвети на покровителстваната от него красавица.
Ирма живееше в Нюпорт, където богатите граждани на Синсинати имаха свои богато уредени вили. Господин Моргън й беше намерил жилище у една възрастна жена, а той живееше в града и идваше само когато трябваше да вземе Ирма за някои концерт.
Понеже щяха да останат три седмици в Синсинати, Ирма имаше добрата възможност да се любува заедно със своята хазайка на чудесните околности на града. Тези чести разходки й се отразяваха много добре. Бледото й лице доби приятен свеж вид, което я правеше още по-красива.
Сутрин двете дами седяха на верандата, а Юнона, облегната на парапета, наблюдаваше движението по доста оживената улица.
— Какво е онова интересно здание? — попита Ирма, като посочи едно кубе, подобно на онези върху храмовете, което се издигаше сред множество дървета.
— А, не познавате ли индийската къща? — каза хазайката. — Тя е много интересна!
— Не съм чувала нищо за нея — отговори Ирма. — Може ли да се разглежда?
— Сигурно! Мистър Уинслоу се радва, когато хората се любуват на неговата колекция от произведения на изкуството. Чудя се как досега не ми е дошло наум да ви заведа там. Добре ще бъде да опитаме да направим следобед едно посещение там — пропуснали сме много.
— Не знам дали ще е удобно — поколеба се Ирма. — Може би ще е по-добре да се откажем.
— Но, мис, защо да не разгледате този дворец, той е един истински музей. Няма да бъдем единствените посетители в него. Там не живее никой. Притежателят му, мистър Уинслоу, обитава друга, по-малка вила на края на един чудесен парк, засаден само с тропически растения.
— В такъв случай ще ми бъде приятно да ви придружа — каза Ирма.
— Собственикът, мистър Уинслоу, е живял дълго време в Индия — поясни хазайката. — Той е млад, неженен и е истински джентълмен. Постоянно посещава вашите концерти и е сред най-запалените ви почитатели. Цял свят знае това и се учудва на неговото упорство. Винаги идва, придружен от своя братовчед.
Ирма често канеше на своите концерти хазайката си. Тя беше страстна любителка на музиката и часовете, прекарани в концертната зала, бяха едни от най-хубавите в нейния живот.
— Мистър Уинслоу седи в предната ложа заедно с братовчед си — допълни старата жена. — Виждах го вече няколко пъти. Неговият братовчед е офицер, с блестящата си униформа е много привлекателен.
— Аз никога не гледам зрителите — каза Ирма.
— Да, тъкмо затова ви се удивляват всички — отговори хазайката. — Когато пеете, сте много сериозна. Но не трябва да се смущавате от това, че погледите на всички са вперени във вас. Никой не е виновен, че сте толкова красива и имате божествен глас. Всъщност по-добре е да си мълча, защото зная, че не обичате да ви хвалят.
— А защо собственикът на индийската къща живее сам? — попита Ирма, за да обърне разговора в друга посока.
— Да, това е тайна! — отговори хазайката. — Казват, че годеницата му умряла преди венчавката и това много го разстроило. Други разправят, че на един дуел убил свой роднина, но това са само слухове. Никой не знае нищо положително.
— Мистър Уинслоу отдавна ли живее в Нюпорт? — попита Ирма.
— Вече близо две години, но и по-рано е бил понякога тук. Казват, че е най-богатият човек в Синсинати.
След малко старата жена се извини и се отправи към вилата. Ирма погледна към Юнона и видя, че негърката се беше скрила зад едно растение, откъдето с голямо внимание наблюдаваше нещо на улицата.
Певицата стана от мястото си и понечи да отиде при Юнона и да я попита какво означава всичко това, но негърката извика:
— Не идвай насам, мисис! Юнона каже веднага какво видяла.
Ирма се огледа изплашено. Първата й мисъл беше, че пак се е появил Норт.
Юнона най-после напусна прикритието си и дойде при Ирма, която изслуша много внимателно онова, което негърката й разказа.
— Юнона видя слугата, който по-рано хвана с ласото. Той мина по улицата.
Ирма се уплаши, защото знаеше, че където е слугата, там трябва да бъде и господарят.