— Само да не те е видял — каза тя с разтревожен глас. — Ти знаеш с какво усилие се избавихме тогава от техните преследвания.
— Затова Юнона тук — произнесе негърката самоуверено. — Юнона бди. Тя готова да се бори и срещу двамата. Мисис не трябва да се бои от нищо.
Хазайката се върна и прекъсна разговора им, но спокойствието на Ирма бе изчезнало. Мислите й се въртяха все около Норт. Тревожеше я това, че нямаше никакви изгледи да се избави веднъж завинаги от този свой заклет враг.
Следобед двете дами, придружавани от Юнона, се отправиха към индийската къща.
Висок зид обграждаше имението и пресичаше достъпа до него откъм улицата, както и любопитните погледи. Чудесната градина, която се простираше върху голямо пространство и заобикаляше като гора зданието, бе едно рядко творение на градинарското изкуство. Сред нея блестеше като видение разкошната постройка. Палми и бананови дървета изпълваха парка.
Ирма и хазайката й оставиха Юнона пред зданието, което приличаше на храм, и влязоха в едно преддверие. Това бе предна стая, чиито стени бяха покрити с безброй цветни изображения. Множество коридори, потънали в тайнствен полумрак, водеха към чудесно уредени стаи, във всяка от които имаше наредени различни предмети от приложното и изобразителното изкуство. Погледите на посетителите биваха привличани от скъпоценните картини и от разнообразните мозайки. Високи статуи от мрамор и гипс, изобразяващи войници и офицери от различни народности и от далечни времена, с великолепни облекла и най-чудновати оръжия, красяха стаите. По подовете бяха постлани скъпоценни килими. Скъпи съкровища, ковчежета, кутии от слонова кост, разни цветни метали и минерали, творения на индийското изкуство допълваха мебелировката и украсата.
Ирма беше смаяна от чудесата, които видя в този дом. Нейната приятелка, която бе посещавала вече няколко пъти този музей, даваше подробни обяснения за всеки предмет.
Нямаше още никой в салона и доколкото можеше да се разбере, двете дами бяха единствените посетители. Затова, когато чу зад себе си един звънлив мъжки глас, Ирма изтръпна.
— Ах, да! Не се лъжа. Аз наистина имам удоволствието да поздравя в моя дом нашата мис Екселсиор!
Ирма смутено вдигна поглед. Пред нея стоеше красив мъж със загладено лице и черни очи, които вдъхваха доверие. Тя се поклони на непознатия. Той от своя страна направи кавалерски поклон.
— Поздравявам ви с добре дошли в индийската къща — каза той приятелски — и понеже ви дадох име, позволете ми и аз да се представя. Уинслоу!
— Но защо Екселсиор? — попита Ирма учудено. — Аз се явявам на сцената под името мис Б.?
Лека усмивка пробяга по сериозното лице на мистър Уинслоу.
— Ние ви наричаме така, мис, тъй като не знаем истинското ви име, освен това не можахме да намерим по-подходящо от Екселсиор. Само по себе си то много ясно говори за вас.
Ирма се изчерви. Младият господин придружи двете дами през салона, приемайки доброволно ролята на гид.
Не мина много време и певицата откри, че й доставя голямо удоволствие да разговаря с този високообразован човек, притежаващ блестящо остроумие и духовитост, допълващи широките му познания. След многото комплименти, които й се правеха всеки ден, тя можеше най-после да изслуша сериозните бележки на този човек, който вървеше до нея и много рядко си позволяваше да хвърля по един бърз поглед към своята красива събеседничка. Но зад тези редки погледи, пълни с възхищение и плахост, чистата душа на Ирма лесно можеше да види, че този сериозен човек не би отстъпил пред никакви трудности, за да достави удоволствие на известната певица.
Ирма, придружена от хазайката си и мистър Уинслоу, напусна индийската къща и тримата тръгнаха през чудесния тропически парк.
— Боже, забравих слънчобрана си в един от салоните — сепна се старата жена.
Мистър Уинслоу предложи да го донесе, но понеже не можеше да определи къде точно го е забравила, хазайката реши да го придружи, като помоли Ирма да я почака под сянката на някое дърво.
Пазачката
Ирма седна под едно високо бананово дърво. Чувстваше се великолепно под сянката на широките светлозелени листа. Слънчевите лъчи не можеха да проникнат през тях и отдолу беше приятно и хладно.
Певицата се любуваше на живописната гледка, която се разстилаше пред нея. Чудесният пейзаж я пренасяше далеч на изток, в страната на Шехерезада.