Наоколо стройни и величествени палми издигаха високите си клони и образуваха свод, под който се издигаше малък водоскок, заобиколен от тропически храсти. Струйка кристална вода изхвръкваше нагоре и разпръскваше хиляди капки, разнасяни като бели мъхове от порива на вятъра.
По клоните на дърветата бяха накацали красиви пауни и от време на време разперваха своите дълги, пъстроцветни опашки. Край водоскока стояха неподвижно бели като сняг пеликани. Едно пурпурночервено фламинго се приближи до Ирма и я заразглежда с любопитство.
Изведнъж пауните се разпръснаха с крясъци, пеликаните изчезнаха в храстите. Пясъкът по алеята съскаше под тежестта на човешките стъпки, приближаващи се към мястото, където седеше Ирма. Човекът беше млад хубавец в униформа на пехотен офицер. Той крачеше бързо, оглеждайки се на всички страни. Щом видя Ирма, очите му блеснаха. Тя се изправи.
— Значи слугата е имал право. Нашата славна звезда наистина се намира в индийската къща — каза офицерът, като се поклони ниско. — Хари Уинслоу от 51 полк — представи се той. — Аз съм братовчед на вашия домакин.
Ирма кимна леко с глава. Тя се почувства притеснена от погледа на непознатия мъж, който явно се опитваше да изрази с мимики възхищението си.
— Чакам моята придружителка — обясни Ирма. — Тя се върна с мистър Уинслоу да потърси слънчобрана си, който забравила в един от салоните.
— Великолепна, прекрасна! — промълви Хари. — Вие не сте жена, а ангел! Много съм слушал за вас. Бил съм и на концертите ви. Всички офицери от нашия полк са очаровани от вас и говорят само за вашите песни.
— Трогната съм от това внимание и съм ви признателна — отвърна Ирма.
— Следващата седмица организираме излет. Ще присъстват много дами. Аз съм натоварен с изготвянето на поканите. Вие също ще получите покана.
— О, моля ви се, не се притеснявайте за това, мистър Уинслоу — прекъсна го Ирма. — Тази покана би била излишна, тъй като аз се въздържам от всякакви развлечения.
— Излетите на нашия офицерски клуб винаги се превръщат в чудесни приключения — каза гордо офицерът. — Нашата местна аристокрация счита за голяма чест да участва в тях и много рядко се случва някой да откаже.
Офицерът натърти нарочно на последната дума, за да разбере Ирма, че поканата към нея е голяма чест, оказана й лично.
— Съжалявам — отговори тя рязко, — че няма да мога да дойда и че съм принудена лично да откажа поканата.
Челото на офицера леко се набръчка в някаква скрита закана. Такова нещо не му се бе случвало досега. Питаше се дали красивата певица държеше чак толкова на своето реноме, че отказваше да вземе участие в блестящото празненство на недотам изтънчената според нея военна аристокрация, или си имаше някакви други причини. На нея, мислеше си Уинслоу, й плащат като на всяка друга артистка, а се осмелява да откаже поканата, и то само с няколко думи. Да, трябваше да плати за това си държане.
— Извинете ме — каза той, — но чрез този отказ вие си навличате неприятности, много по-големи, отколкото може би си представяте!
— Не ви разбирам! — отговори Ирма смаяна.
— Нашето офицерство ще счете вашия отказ за обида, а това ще стане достояние на цялото общество и вашите концерти ще пострадат.
— Но това прилича на закана! — възкликна Ирма. — Нима е кавалерско да внушавате на една дама подобни неприятни перспективи?
Офицерът вдигна рамене. Очите му се впиваха в Ирма.
— Повтарям ви, че нашето офицерство ще погледне на вашия отказ като на тежка обида — повтори той настойчиво. — Вие ще почувствате последствията от това още на следващия си концерт.
— Какви последствия, Хари? — попита изведнъж един сериозен глас.
Офицерът се обърна бързо. Зад тях стоеше мистър Уинслоу.
Ирма потърси с поглед своята придружителка, но не я видя никъде. Тя искаше да се отдалечи, но едно особено чувство, което не можеше да си обясни добре, я задържа.
— Чух края на разговора ти с мис Б. — обърна се Уинслоу към своя братовчед. — Ти я заплашваше с някакви неприятни последствия, свързани с нейния отказ. Така ли е или не?
— Така изглежда — отговори навъсено офицерът. — Отправих към уважаемата дама една покана от името на офицерството, но тя отказа.
— А другарите ти упълномощиха ли те, в случай на отказ от нейна страна, да я заплашваш? — запита мистър Уинслоу.