— Това е моя работа, Робърт — сопна се офицерът, — и не се отнася до теб.
— Отнася се, и то повече, отколкото можеш да си помислиш! Ще поискаш веднага, в мое присъствие, извинение от тази дама и ще потвърдиш пред нея, че само младежкото ти увлечение те е подбудило да говориш така!
— Няма да направя това! — извика Хари.
— Веднага, момче, повтарям ти го! — викна на свой ред Уинслоу. Гласът му беше твърд, а изразът на лицето му не предвещаваше нищо добро за своенравния му братовчед.
Ирма се спусна към него.
— Моля ви, мистър Уинслоу, простете на вашия братовчед и не го заставяйте да се извинява. Аз му прощавам на драго сърце, не се сърдя и ви моля да не се карате заради мен.
— Съжалявам, миледи — каза мистър Уинслоу, — че не мога да изпълня вашето желание. То само доказва вашата доброта и чистосърдечност. Ето защо пак настоявам моят братовчед да ви се извини.
— Не, никога! — извика офицерът извън себе си от ярост. — Да искам извинение от една певица, която…
— Нито дума повече! — прекъсна го мистър Уинслоу. — Ще трябва да дадеш сметка за своето държане.
— И то веднага, ако искаш — кресна Хари и улови дръжката на сабята си.
— Позволи ми само да заведа миледи при нейната придружителка и после съм напълно на твое разположение — каза мистър Уинслоу. — Разрешете ми да ви отведа — обърна се той към Ирма.
Тя бе изслушала думите на разярените мъже, обзета от смъртен страх. Беше прежълтяла като восък, а очите й бяха пълни със сълзи.
— Не, няма да тръгна — възпротиви се тя. — Не и преди да се уверя, че сте сложили край на злощастната препирня. Моля ви от душа, господа, помирете се, иначе и аз няма да се успокоя дори за минута.
— Не мога да позволя да бъде обиждана една дама в моето имение! — настоя мистър Уинслоу. — Елате, мис!
Ирма обаче не чу какво й се говореше. Тя знаеше само, че ако си тръгне, двамата мъже щяха да се бият жестоко. Беше отчаяна, защото виждаше, че горчивините и нещастията я следваха на всяка крачка.
Ирма нямаше представа колко по-красива ставаше в отчаянието си. Погледите на двамата мъже бяха приковани като под въздействието на магическа пръчка в пленителното й лице.
В този момент й дойде една спасителна идея. В своя нещастен живот беше правила много жертви, готова беше да се жертва и сега. Тя се спусна бързо към офицера, който измерваше своя братовчед със заканителен поглед.
— Изслушайте ме — замоли се тя. — Заклевам ви във всичко свято на този свят — помирете се с вашия братовчед. Не искам да ми се извинявате. Аз вече ви простих. Помислете само за страха и душевните терзания, които ще претърпя, като знам, че аз съм тази, която, без да иска, разбира се, е направила заклети врагове двама братовчеди. Помислете и за вашите майки.
Младият офицер хвърли мрачен поглед към своя братовчед, който стоеше зад гърба на Ирма и слушаше замаян нежния глас на тази божествена жена. След това погледът му се спря върху певицата. Видя чудесните и очи, които го гледаха загрижено, и сключените й ръце, които се протягаха умоляващо към него. Най-после се реши да пристъпи към нея.
— Моля за извинение, мис. Простете ми, това се дължи на моя жив темперамент, който се прояви повече, отколкото бе нужно.
Младият офицер се поклони и целуна нежната ръка, която Ирма му подаде щастливо усмихната. След това тя улови неговата и го отведе при мистър Уинслоу, който стоеше, облегнат мълчаливо на една палма. Нито едно трепване на лицето му не издаваше вълнението, което го бе обзело.
— Е, доволен ли сте? — попита го Ирма.
Той протегна десницата си, без да каже нищо, и стисна ръката на братовчеда си, който също отговори със сърдечност на това ръкостискане.
Младият офицер промълви още няколко извинения и бързо се отдалечи.
— Уплашихте ли се, миледи? — осведоми се мистър Уинслоу, като гледаше загрижено бледото лице на Ирма.
— Да, страхувах се много — отговори тя. — Но сега всичко тръгна пак добре.
— Така е — отвърна Уинслоу. — Моят братовчед е твърде млад и като всеки млад човек прибързва. Буйната кръв, която ври в него, го тласка към необмислени постъпки. Иначе той има добър характер и ще стане съвършен мъж.
Ирма не отговори. Тя вървеше до мистър Уинслоу по тихите алеи, покрити с листата и цветовете на чудесните екзотични цветя.
— Харесва ли ви паркът, миледи? — попита пак Уинслоу, който забелязваше, че погледите на Ирма са пълни с любопитство и удивление.