Немилостивата съдба го беше сразила и захвърлила сам в света, с незаздравяла рана в душата.
С тези тежки мисли в главата Ирма неусетно стигна до жилището си, придружена от Юнона. Тя се изкачи по стълбите и се отправи към своята стая. Тук натопи грижливо букета в една ваза и сне иглата от главата си. Сега можеше да разгледа подробно малката скъпоценност, която я заинтересува много с чудноватата си форма, наподобяваща магическо око. След това я сложи в една кутийка и я прибра в куфара си.
Ирма не мигна почти през цялата нощ. Сънят все не идваше. Заспа едва на разсъмване. Щом затвореше очи, пред нея се явяваше сериозното лице на Уинслоу. То я гледаше с големите си, печални очи наскърбено, но и със съчувствие.
Излъгана
Мистър Моргън, импресариото на Ирма, бе обещал да дойде преди обяд, за да уреди сметките си с нея. Тя искаше да замине веднага, още същата вечер.
Но наближаваше обяд, а агентът не се появи. Тя го чакаше с нетърпение. Мина и дванадесет часът и към три Ирма реши да отиде в Синсинати, за да узнае причините за отсъствието на Моргън.
Хотелиерът поздрави приятелски Ирма и се осведоми за нейното желание.
— Предайте на мистър Моргън, че го моля да дойде при мен — каза тя.
— Мистър Моргън ли? — зачуди се хотелиерът. — Но той си замина тази сутрин.
— Замина ли си? — извика Ирма и пребледня.
— Да! Как, вие не знаете ли? — попита хотелиерът, който забеляза уплахата на Ирма.
— Не! — отговори певицата. — А не остави ли нещо за мен?
— Не, абсолютно нищо! Каза ми само да съобщавам, че е тръгнал, на всеки, който се интересува от него. Но извинете ме, мис, аз виждам, че този човек ви е излъгал! Вие сте бледа като мъртвец.
— Да — пошепна Ирма с отпаднал глас. — Този човек наистина ме излъга. Отнесъл е всичко, което бях спечелила тук.
Хотелиерът отведе залитащата Ирма в една стая и повика съпругата си, за да утешава певицата. Жена му много се ядоса, като научи новината.
— От самото начало не ми харесваше този човек — каза тя, — но не можах да ви предупредя, защото нямаше повод. Но оставете го да върви по дяволите, мис — утеши я хотелиерката. — Аз ще ви предоставя залата за утре. Публиката веднага ще узнае за станалото и аз ви уверявам, че залата ще бъде препълнена.
— Не! — каза Ирма твърдо. — Ще замина още тази вечер.
Отказът й разочарова собственика на хотела, който се надяваше да спечели доста от този спектакъл.
— Благодаря ви за добрината — каза Ирма, като стана. — Дължа ли ви нещо?
— Не, всичко е платено — отвърна печално съдържателят и стисна няколко пъти ръката на Ирма за сбогом.
Певицата се върна в Нюпорт, обзета от тревожни мисли. Бе принудена да отложи отново издирването на Лидия, понеже с няколкото стотици долара, които й оставаха, беше немислимо да предприеме нещо голямо. Лесно би могла да намери друг импресарио, ако решеше да се появи отново на сцената. После можеше и сама да събира приходите и да възстанови загубеното. Но в този момент не се чувстваше способна да извърши подобно нещо. Беше охладняла към света и хората, които й се струваха противни и лицемерни.
Ирма пристигна в квартирата си и се отправи към стаята на Юнона, но тя беше излязла, за да приготви нещо за път. Силите на нещастната жена се изчерпаха. Тя седна на един стол и заплака.
— Горкото ми детенце! — нареждаше тя с глас. — След толкова страдания и изпитания се надявах, че ще имам достатъчно средства, за да търся скъпото си момиченце, а един подлец ми отне всичко. Лидия, Лидия! Дали ще видя някога пак твоето личице!
Ирма избърса сълзите си и събра цялата си решителност. Трябваше да се бори за Лидия въпреки всичките опасности и жертви.
Когато Юнона се върна, много се учуди, като намери господарката си в стаята, и като чу това, което тя и разказа, се заразхожда ядосано из стаята.
— Сега мисис ще пее ли пак? — попита негърката, когато се успокои малко.
— Най-напред ще отидем В Колумбия — каза Ирма. — Имаме още около петстотин долара, които ще ни стигнат за път. А ако там не науча нещо за Лидия, ще видим какво ще правим по-нататък.
Юнона излезе от стаята, като измърмори няколко неразбрани думи по адрес на мистър Моргън.
Ирма искаше да замине с вечерния влак, за да избегне всякаква шумна раздяла с почитатели. Тя поръча на Юнона да занесе багажа на гарата на Нюпорт.
Всичко бе готово за тръгване и Ирма се канеше да вечеря, когато Юнона влезе и съобщи, че е дошъл някакъв господин, който иска да говори с господарката по една твърде важна работа. Върху визитната картичка, която непознатият бе представил, пишеше само: „Управител Кери“.