Ирма постоя една минута в недоумение. После помоли Юнона да го покани вътре.
Управителят Кери бе човек на възраст, с поддържана външност, което показваше, че е преживял много на този свят.
— Моля за извинение, че ви безпокоя в този късен час — започна той, — но научих, че искате да заминете още днес, и дойдох незабавно при вас.
Ирма се поклони в знак на благодарност от вниманието му.
— Днес научих от хотелиера, който ви е предоставял залата си за концерти, че ви е сполетяло нещастие и че този шарлатанин, вашият импресарио, е избягал с парите, спечелени от вас.
— О, вие може би идвате от страна на управлението — прекъсна го Ирма.
— Не — усмихна се мистър Кери. — Аз съм управител на един голям театър в Карлстоун, щата Южна Каролина. Мога да ви гарантирам сигурност и възнаграждение по такъв начин, че да не може да се случи онова, което е станало вчера с вас.
— За съжаление аз не съм театрална певица — каза Ирма.
— О, това няма значение — възрази управителят. — Аз избирам такива опери, в които главното е песента. Достатъчно е да пеете веднъж в седмицата. Гарантирам ви месечно възнаграждение и други извънредни приходи.
— Една неотложна лична работа ме зове в Колумбия — обясни Ирма. — След шест-седем седмици може би ще бъда в състояние да ви дам задоволителен отговор, но в този момент не съм господарка на своите решения.
— Може би тази лична работа би ви отдалечила завинаги от публиката.
Ирма се усмихна, защото същото и бе казал по-рано и Моргън.
— Не, мистър Кери, дори и ако тази работа се реши в моя полза, тя няма да окаже никакво влияние върху моите бъдещи явявания на сцената. Въпросът е в това, че сега не мога да ви дам никакъв положителен отговор. Измамата, която претърпях днес, ми подготви горчиви дни и ми показа как една беззащитна жена може да бъде ограбена от първия шарлатанин, който я срещне.
— С мен нямате причини да се боите от подобно нещо — каза управителят. — Ще ви плащам възнагражденията всяка седмица, ако поискате. Освен това съм готов да ви дам и един значителен аванс. Моля ви, определете сумата, която желаете.
Като каза това, управителят Кери извади от джоба си един портфейл с чекове.
Ирма категорично отказа да приеме каквото и да е.
— Не претендирам за никакъв аванс — каза тя, — тъй като имам още достатъчно средства, а и не знам дали изобщо ще мога да пея повече на сцената. Но ако в бъдеще ще работя с вас, заявявам ви, че името ми трябва да остане в тайна.
— Разбира се, както желаете — побърза да се съгласи Кери.
Ирма се замисли. Тя знаеше, че Карлстоун не е далече от Колумбия. Ако нейните издирвания там останеха безплодни, щеше да има интерес и нужда да се съгласи с офертата на управителя Кери. Понеже щеше да бъде ангажирана веднъж седмично, можеше да продължава издирванията си.
— Само опери ли представя вашият театър? — попита тя.
— Да. Но аз имам толкова превъзходни примадони, че мога често да сменям изпълнителите на главните роли. Певицата, която сега е звезда на моя театър и любимка на публиката в Карлстоун, вече много пъти се оплаква от преумора. Затова реших да ангажирам още една певица от същия ранг.
— А сигурен ли сте, че аз ще мога да задоволя вкусовете и претенциите на вашата публика?
— Разбира се! В това мога да ви уверя — каза управителят Кери въодушевено. — С вашата красота успехът е гарантиран. А когато публиката чуе и вашия глас, ще остане напълно доволна.
— Благодаря за предложението, което ми правите така благосклонно, мистър Кери. Но в този момент не мога да се ангажирам. Почакайте един месец. След това ще се разбере ще мога ли или не. Съгласен ли сте на това?
— Като няма друга възможност, трябва да се задоволя и с това! Но аз все пак бих ви посъветвал — това е във ваш интерес — да приемете моето предложение. За кратко време ще спечелите състояние.
Ирма въздъхна. Тя си спомни за парите, с които я бе излъгал Моргън. Директорът Кери отгатна мисълта й.
— Случаи като този с Моргън при мен е изключен. Аз изисквам много от своите певици, но заплатата е достойна за заслугите им и съответства на постиженията им.