Когато мистър Кери се раздели с Ирма и си тръгна, беше почти сигурен, че след като свърши „личната си работа“, певицата ще дойде при него. „Истинско щастие е за мен, че агентът Моргън я е излъгал и си е плюл на петите — мислеше си той. — Разбрах го още с първите й думи. Тя е красива като богиня, а това е най-главното. Моята Тереза започна вече да ме ядосва със своите претенции. Освен това остарява и е време да я сменя. Тази е напълно достойна да я замести, защото една жена с такава рядка красота трябва дълго да се търси, а понякога изобщо не може да се намери.“
Ирма запази грижливо адреса на директора Кери. Тя не виждаше опасност за себе си, ако приемеше предложението, което той й беше направил. Но мисълта да намери Лидия не й даваше покой.
Приготовленията за път привършиха и Ирма се сбогува със своята хазайка.
— Ако отидете пак в индийската къща — каза й тя — и срещнете мистър Уинслоу, поздравете го, моля ви, от мен и му кажете, че винаги ще си спомням за посещението в неговия дом. Никога няма да го забравя.
След това се качи с Юнона във файтона и той бързо ги понесе към гарата.
Нощта спускаше все повече своите черни крила. Влакът отнасяше надалече Ирма и оставаше все така неизвестно какво й готвеше бъдещето. Какви ли изпитания й бяха отредени за идните дни! Непрогледният мрак не даваше отговор на тези мъчителни въпроси.
Разбойникът
И вътрешният, и външният облик на Норт го определяха като представител на една категория хора, които във всички свои деяния и помисли забравят, че трудът е в основата на живота, на човешкото съществуване.
Той се страхуваше за бъдещето си. И като се безпокоеше, че може би няма да има достатъчно средства, за да води разточителен и охолен живот, както беше свикнал, не му идваше наум мисълта, че след като безделието не може да го направи богат, има само един изход, едно спасение да живее, макар и скромно.
Но Норт не мислеше така. Поради възпитанието, традициите, миналото и разни други причини той си бе създал друг мироглед — да граби, да използва своята сила, умения, знания, находчивост, за да ограбва плодовете на чуждия труд, без да вложи най-малкото усилие в него.
Убийството на Шмит той извърши, воден от тези подбуди, но то беше само началото. Сега идваше ред на постоянното, на навика.
За него не съществуваше скромният, добродетелен начин на живот. Отдалечаването от труда дава път на алчността.
Норт беше алчен. Алчността му стигаше до ужасяващи, свирепи размери.
Едно само му липсваше — възможността да изповяда открито тази алчност.
Немалка вина за този начин на живот, за тези му възгледи имаха и жените. Жените — със своето кокетство, със своята повърхностност, караща ги да търсят не добри и трудолюбиви, а само красиви и външно привлекателни мъже.
Това лошо влияние на женския нагон е по-разрушително от много други мъжки слабости и мъчно може да се прости.
Такъв беше Норт. Красотата го заслепяваше. Достоевски казва, че тя ще спаси света, но когато е одухотворена от нравствеността.
А Норт се самозабравяше. От случаен убиец, крадец, прелъстител, картоиграч той ставаше все по-опасен. Това го доведе в пряк допир с полските разбойници по пътищата. От тяхна жертва той се превърна в техен водач.
Стана разбойник като тях.
Тежко на този, който отсега нататък щеше да попадне на пътя му.
Каубоите
Оставихме Норт, когато бягаше с плячката си, напускайки вилата на съпругата си Мери, за да потърси нов театър за своите подвизи. Не се боеше от преследване, защото Мери го беше крила в дома си и нямаше да посмее да го издаде. Неговата кражба не бе напълно сполучлива, но все пак се беше сдобил с една голяма сума, с която можеше да продължи своя обичаен живот на авантюрист.
Така си мислеше той, когато стигна до гарата и се качи във влака за Синсинати. Имаше намерение най-напред да вземе слугата си Хосе, когото бе назначил привидно на работа. Слугата му бе предупреден да го чака всеки момент.
Първата му работа бе да намери Хосе и наистина го намери. Не минаха и няколко минути и метисът се появи.
Юнона имаше право. Слугата наистина изглеждаше съсипан. Както всички метиси, за него бе невъзможно да свикне да работи и като нямаше какво да краде, той бе гладувал до пристигането на господаря му. При заминаването си Норт не му бе оставил никакви пари, защото и самият той нямаше.