— Тъкмо навреме съм дошъл — забеляза Норт усмихнат и даде на Хосе няколко банкноти по сто долара. — Иди сега незабавно в хотел „Юниън“ и нареди всичко, както ти бях поръчал по-рано. Тази вечер ще тръгнем.
— Имам да ви съобщя нещо важно, синьор — каза метисът на ухото му. — Тя беше тук.
— Кой? Ирма ли?
— Да, тя, съпругата ви! Даде тук няколко концерта, които събраха много публика, но аз все нямах пари и не можах да присъствам на нито един от тях!
— Дявол да го вземе! — извика Норт. — Кажи ми бързо къде е тя сега!
— За нещастие не успях да разбера — отвърна слугата. — Съпругата ви живееше в предградието на Нюпорт заедно със своята негърка. Видях я там случайно и я проследих няколко пъти. Замина преди два дни, но никой, дори хазайката й, не можа да ми каже къде е отишла.
— Тук не се чувствам сигурен — каза Норт. — Отличителните ми белези са известни на всички полицаи. Портретът ми излезе във всички вестници. Трябва да заминем надалече, в западните щати, поне в Мисури. Мисля, че там ще бъда поне за кратко време по-спокоен.
— Какво ще правите там? — попита Хосе с тон на слуга, комуто са поверени всички тайни на господаря му.
Норт вдигна рамене.
— Засега нямам никакъв план. Трябва да се уверя, че съм в безопасност.
Няколко дни след този разговор Норт седеше в един салонен вагон на влака, който пътуваше за Мисури. Авантюристът въртеше небрежно около пръстите си цигара и размишляваше върху нови възможности, които биха го направили пак милионер.
Хосе беше в съседния вагон.
Норт гледаше замислен пейзажите, които се редуваха с изумителна бързина край прозорците на вагона и постепенно преминаха в поле с по-див и запустял вид. Най-често сред обработените ниви се виждаха романтичните възвишения на планински вериги, пресечени на места от долини, в които пасяха многобройни стада едър добитък. Животните гледаха изненадано и уплашено прелитащия пред очите им влак. Норт обаче не се възхищаваше от гледката.
Той беше спокоен. Никакво угризение на съвестта не го тормозеше за нещастието, което бе причинил преди няколко дена в Ню Йорк на човека, който го обичаше.
Само преди няколко часа влакът бе преминал край град К., откъдето Ирма едва бе успяла да се избави последния път от неговите преследвания. Споменът за красивата жена, която някога бе притежавал и която бе напуснал, разпали отново страстта му. Той беше обичал Ирма години наред със силата на първата любов и сега не можеше да я забрави и да се примири със загубата й.
Мери, Луиза, Мануелита, Джана Уотсън бяха наистина красиви, но тяхната красота не можеше да съперничи с тази на Ирма. В нея имаше нещо божествено и същевременно много земно, докато другите съблазняваха единствено като обект за плътски удоволствия.
И същата тази Ирма той бе обрекъл на страшна мизерия. В домогванията си към тази красива жена Норт бе подтикван не само от необуздана страст, но и от едно непреодолимо влечение. Така, търсейки постоянно начин да бъде до нея, той й поднасяше най-горчивите часове от живота й.
Изведнъж Норт се сепна. Наблизо се чу изстрел. След това влакът намали хода си. Последваха още няколко изстрела и влакът постепенно спря.
— Какво се е случило? Нещастие ли? — питаха се пътниците и се трупаха по прозорците, за да погледнат навън.
— Всички по местата си! — извика силен глас.
Флегматичният американец, който седеше до Норт, стана и отбеляза хладнокръвно:
— Сега ще се избавим от няколко излишни долара. Каубоите спряха влака.
Жените започнаха да пищят и да се вайкат.
— Успокойте се, госпожи! — опита се да ги утеши американецът. — Нищо лошо няма да ви се случи, абсолютно нищо. Каубоите са добри и галантни момчета и са особено внимателни към дамите и госпожиците.
— Да, да! Галантни! — извика една стара дама, като прегръщаше дъщеря си, която бе скрила своето красиво лице в пазвата на майка си.
— Повтарям ви, че няма да ви сторят никакво зло — продължи американецът. — Сами ще се уверите. Ето ги, идват.
Вратата се отвори и във вагона влязоха младежи в красиви испански костюми. Облеклото на тези скитници се състоеше от вълнена риза, панталони от дебел цветен шаяк, големи лъскави ботуши с мексикански шпори и широки пояси от кожа, на които висяха ножове и револвери. На раменете си носеха красиви къси наметала в съчетания от най-разнообразни цветове. Техните мургави лица бяха увенчани от широкополи сламени шапки с пъстри подбрадници.