Единият от тримата каубои носеше кошница с букети от полски цветя. И той, и другарите му държаха револверите си готови за стрелба. Неканените гости поздравиха с учтивост, странна за случая, и дори направиха комплименти на дамите, които се намираха в салонния вагон. След това онзи с букетите излезе напред и каза високо:
— Дами и господа! Ние не сме от онези разбойници, които обират от пътниците всичко! Ние сме весели момчета, останали за момент без ракия и тютюн и някои други неща от първа необходимост. Нашият водач Ред Карли, когото ние всички почитаме, реши да разиграе една малка търговийка, за да можем да се снабдим с това, което ни липсва. Аз зная, дами и господа, че не носите уиски и тютюн в себе си. Затова искам да ви предложа да си купите по един букет. Значи всеки ще купи по един букет. А за да не остане някои онеправдан, молим ви най-почтително да покажете портфейлите си, защото стойността на всеки букет е различна и се определя по съдържанието на кесиите!
Това ставаше в Америка. Американецът вече бе извадил от джоба си своя портфейл и го беше разтворил.
— Най-после — продължи ораторът, замълчал за минута и измерил всички със своя проницателен поглед — съветвам ви да се съсредоточите добре, да не би по невнимание вместо портфейлите и кесиите си да извадите оръжие, защото двамата ми другари, които ме придружават, са добри стрелци и техните куршуми улучват муха в полет. Сега — внимание! Започваме!
Старата дама отвори чантата си с треперещи ръце.
— Оставете, миледи — каза й човекът с цветята, — от дамите не искаме нищо. Но госпожицата няма причини да се крие. Ето един букет за вас, мис!
И младият каубои подаде на госпожицата един букет, придружен с изискан комплимент.
— Боже! Оставете момичето ми! — молеше се майката в страха си. — Тя нищо не може да разбере. Аз съм бедна вдовица и това е едничката ми дъщеря.
Каубоят започна да се смее с глас.
— Успокойте се, миледи! Никой не мисли да отнема вашата дъщеря.
Той сложи букета на коленете на майката и мина при американеца, като разгледа съдържанието на портфейла му.
— Ето един букет, струва двеста долара!
Без да мигне, американецът извади две банкноти и ги подаде на чудноватия продавач на цветя, който ги хвърли в кошницата. Другите четирима господа във вагона също бяха поканени и ограбени по същия начин.
— Ще посетите ли и другите вагони? — поинтересува се американецът.
— Нашите другари са заети със същата търговия. Ние сме около четиридесет души и локомотивът ще остане в плен, докато си свършим работата. Машинистът е говедо. Трябваше да спре влака веднага щом чуе изстрелите. Тогава всичко щеше да мине добре. Но той закъсня, затова бяхме принудени да му забием няколко куршума в кожата, докато се вразуми.
Дамите изтръпнаха и се огледаха изплашено. Те се взряха в красивото лице на младия оратор, който беше извънредно спокоен и говореше, като че ли въпросът бе за нещо, което се разбира от само себе си.
— Ей, сър — каза каубоят, като се спря пред Норт, — къде е чантата ви? Нямате ли пари в себе си?
Норт не отговори, само се вгледа яростно в лицето на каубоя.
— Отместете се! — нареди последният и насочи цевта на своя револвер към авантюриста.
— Не искам — отговори Норт студено.
— Охооо… ще видим тогава — извика каубоят. — Я елате насам, момчета, единият — вдясно, а другият — вляво, и опрете дулата на револверите си в ушите му.
Другарите на красноречивия каубой изпълниха заповедта му светкавично. Дамите изпищяха и закриха лицата си с ръце, за да не гледат ужасната екзекуция.
— Не се съпротивлявайте! — прошепна американецът на Норт. — Животът ви е в опасност.
Норт беше скръстил ръцете си на гърдите и гледаше хладнокръвно револверите. Каубоят, който държеше кошницата с цветя, извади от джоба си часовник.
— Давам ви една минута, сър — каза той спокойно. — Секундарникът ще я отмери точно. Веднага щом стигне шестдесет, животът ви няма да струва пукната пара.
Той поднесе часовника пред очите на Норт така, че да може да вижда добре секундарника.
— За Бога, сър, отстъпете! — извика американецът.
— Имате още четвърт минута — каза каубоят сериозно.
— На шестдесет ще стреляте, момчета!
Двамата бандити кимнаха утвърдително и се разбраха с поглед.