— Четиридесет и пет… четиридесет и шест… четиридесет и седем… — броеше каубоят. — Ние не се шегуваме, сър! Петдесет и четири… петдесет и пет… петдесет и шест…
Другите двама сложиха пръсти на спусъците.
— Стойте! — извика в този миг гръмлив глас откъм вратата.
Каубоят, който държеше кошницата с цветята, вдигна очи.
— Една минута, Ред Карли — каза той, — искам да пратя този твърдоглавец на онзи свят.
— Не! Почакайте. Аз сам ще произнеса неговата присъда — обяви човекът, когото нарекоха Ред Карли. Той беше облечен като другите бандити, но неговите дрехи бяха по-чисти, по-запазени и малко по-пъстри. Поясът му беше украсен с богати сребърни обшивки. Той бе човек в силата си, с лице, опърлено от слънцето. Очите му имаха решителен и спокоен поглед.
— Какво има? — попита той другарите си.
— Този човек не иска да покаже кесията си и да даде парите си — отговори един от каубоите.
Водачът на бандата — Ред Карли, отиде при Норт, който стоеше неподвижно на мястото си и гледаше пред себе си, като че ли онова, което ставаше наоколо, не се отнасяше до него.
— Покажете чантата си! — нареди му Ред Карли.
— Не искам — отговори Норт студено.
Главатарят на разбойниците от изненада отстъпи крачка назад.
— Рискувате живота си, сър — каза той.
— Правете каквото искате — отговори Норт, спокоен и непоколебим. — Аз няма да отстъпя и поддържам отказа си.
Ред Карли измери авантюриста с изпитателен поглед. След това се оттегли и прошепна няколко думи на другарите си. Те се спуснаха като светкавици върху Норт и вързаха ръцете му с каиши. При все че той бе много силен и се защищаваше като бесен, накрая бе победен и вързан от разбойниците.
— Така! Сега — напред! — заповяда главатарят на бандата.
Двамата каубои хванаха Норт от двете страни и го тласнаха към вратата на вагона. Тя се отвори мигновено и пленникът веднага бе заобиколен от група каубои, които се качиха на конете и сред общия вик изпразниха револверите си във въздуха.
— Добра работа свършихме! — викаха те на своя главатар. — Да живее Ред Карли! Хип-хип-хип! Ура!
Норт бе вдигнат веднага на един кон. Някакъв каубой се качи зад него, за да го крепи да не падне, понеже беше вързан.
— А, ама кого виждаме тук! — изреваха няколко души, когато видяха един човек да върви след тях.
— Да ни убие господ, ако това не е Хосе! Откъде се появи пък ти?
Това наистина беше Хосе, слугата на Норт, който, като видя опасността, в която се намираше неговият господар, бе тръгнал след него.
— Аз съм слуга на онзи господин — каза Хосе и посочи Норт.
— Така ли? Ела тогава и ти с нас! Нашият стан не е далеко, там ще можем да си поговорим спокойно. Но господарят ти, струва ми се, няма да остане дълго на краката си. Той се възпротиви на Ред Карли, а нашият главатар не прощава на никого такава обида.
Един от каубоите отиде бързо до локомотива на влака, където стоеше машинистът с вързани отзад ръце и гледаше към разбойниците.
— Сега можеш да тръгнеш — извика му той, след като отвърза ръцете му. После се метна на коня, за да настигне другарите си.
В стана
Четата конници премина в галоп. Радостните викове на бандитите по случай бляскавата победа и успешния обир не преставаха и огласяха местността.
Конникът, седнал зад гърба на Норт, беше възстар човек с обгоряло от слънцето лице. Той мърмореше нещо неразбрано, от което Норт успя да долови само: „Да го обесят с главата надолу!“ и „Да го опекат на огъня!“.
След едно лудо препускане, което трая около половин час, конниците най-после стигнаха на определеното място. Диви викове загърмяха в скрития стан, където останалите каубои очакваха завръщането на своите другари.
Станът бе разположен в подножието на едно възвишение и Норт видя няколко жени, които се движеха около безбройните огньове.
Конете бързо бяха разседлани. След това каубоите образуваха кръг около своя главатар.
— Претърсете добре пленника и ми донесете всички пари, които намерите в него! — заповяда той.
Хванаха Норт за двете ръце. Един каубой отвори чантата му.
— Дяволе! Тази чанта е украсена порядъчно! — възкликна каубоят и се затича към главатаря, за да му занесе чантата.
Ред Карли седеше неподвижен на мястото си и пое мълчаливо чантата.