— Така, изпразнете всичко от него и го струпайте тук!
На посоченото място се образува цял куп банкноти и разни златни и сребърни монети. Когато главатарят на четата почна да брои парите, настана дълбока тишина.
— Всичко около пет хиляди долара! Много малко! — каза най-после главатарят. — Ние сме шестдесет човека. На всеки от нас ще се паднат по осемдесет долара.
Каубоите се раздвижиха. Те не бяха доволни от разпределението на плячката и започнаха да викат от всички страни:
— Защо не ни позволи да грабим, както ние си знаем? Можехме да вземем всичко, каквото намерим. Никой нямаше да се възпротиви. Ние сме глупаци! Какво е това — да получим по няколко долара!
— Тишина! — извика Ред Карли високо. — Ние не сме горски разбойници! Казвал съм това винаги, повтарям го и сега. Кой ще се осмели да каже още нещо?
Всички млъкнаха и наведоха очи към земята. Никой не дръзваше да отвори уста. Ред Карли хвърли доволен поглед върху успокоените си другари. В този момент очите му се спряха върху чантата на Норт, която още не беше претърсена.
— Стойте! — извика ред. — Тук има още нещо — парите на нашия пленник. Я да видим!
Той отвори чантата и измъкна удивен банкнотите. След това подскочи от радост и изкрещя:
— Момчета! Тази плячка е превъзходна. В чантата има към половин милион долара!
Радостни викове съпроводиха това откритие. Каубоите заскачаха от радост и затропаха така силно с крака, че земята потрепери. В този момент един каубой се приближи до Ред Карли и му прошепна нещо на ухото.
— Как, Хосе тук? — възкликна главатарят. — Не съм виждал това момче цял век. Прати го веднага при мен.
Когато каубоят отиде да изпълни заповедта, той бързо събра парите.
— Разпределението ще се извърши след един час — обяви Ред Карли на другарите си. — Елате всички, защото всеки от вас ще получи по няколко хиляди долара. С тези суми ще можем да прекараме чудесно цели седмици.
Норт чуваше всичко това и се пръскаше от яд, като разбра как се разпореждат с неговите пари, но той тактично се примири с положението си, понеже предчувстваше, че няма да бъде осъден на смърт.
Хосе вече се бе представил на самия главатар, който води с него таен разговор на четири очи. Каубоите познаваха слугата на Норт, понеже той бе живял между тях дълго време, преди да замине за Нови Орлеан. Хосе се бе скарал с един от другарите си и го бе наранил по време на свадата. След това бе забягнал, понеже се страхуваше от отмъщението на другите. Там бе намерен от Норт, който търсеше тъкмо такъв човек.
Хосе умееше да се приспособява към всяка ситуация, желана или не. Той отначало се изненада, когато позна старите си сподвижници, които спряха влака и обраха пътниците, а раненият от него бе жив и дори вече нямаше никакви следи от раната. Като видя, че всичко е забравено, Хосе започна да се ръкува с всички бивши свои съратници по безчинство, както и с ранения някога бандит.
Норт се беше вдълбочил в нерадостни мисли, когато при него дойде Хосе.
— Капитанът ви вика веднага — каза той на господаря си. — Направих всичко, каквото можах, и вярвам, че няма да ви се случи никакво зло.
Той развърза каишите, с които бяха вързани отзад ръцете на Норт, и му показа колибата, в която бе Ред Карли. Норт отиде бавно дотам. Главатарят на бандата вече го чакаше.
— Седнете, сър — покани го вежливо капитанът и му посочи едно столче, покрито с мечешка кожа. — Говорих с вашия слуга Хосе, когото познавам много добре — продължи той, след като Норт седна. — Аз ще взема вашите пари. Не знам дали те наистина са ваши и ми се струва, че и вие сте ги отнели отнякъде.
— Какво ви каза Хосе за мен? — попита Норт рязко.
— Каквото и да ми е казал, достатъчно е за мен, за да зная, че имате право да бъдете върху земята, а не на няколко метра в нея — каза главатарят. — Нямате причини да се сърдите на слугата си. Той винаги ви е желал доброто и това, което узнах от него, е достатъчно да ви гарантира живота. Иначе отдавна щяхте да бъдете мъртъв.
Норт искаше да възрази, но като размисли, замълча.
— Добре правите, че мълчите — одобри Ред Карли. — Ако се противите, нищо добро няма да ви сполети. Когато ви се удаде случай заедно с нас да спечелите някоя значителна сума, ще бъдете възнаграден за сегашната загуба. Но ние не сме безогледни разбойници. Освен това тук, по Мисури, сте на сигурно място много повече откъдето и да е другаде. Във всеки вестник човек може да се запознае с вашата външност. Убеден съм, че ако ние не ви бяхме взели, щяха да ви арестуват на първата станция. До вагон салона имаше отделение полицаи, които възнамеряваха да претърсят всички вагони. Не знам откъде са получили сведения, че вие пътувате със същия влак.