Норт се стресна. Значи е бил на ръба на пропастта и беше цяло щастие, че е попаднал в ръцете на каубоите. Само да не бяха му отнели всичките средства. Сега нямаше никакви пари и не знаеше как ще преживява.
— Сега няма причина да бъдете толкова угрижен — опита се да го успокои Ред Карли. — Вашите пари ще разделим помежду си, но и вие ще получите една част, ако се съгласите да станете наш приятел занапред.
Норт трепна. Какво искаше да каже Ред Карли с последните си думи?
— Виждате ли, приятелю — продължи главатарят след кратка пауза, — нашата операция не донесе големи резултати и затова момчетата са малко неспокойни. На мен ще ми бъде трудно да ги утеша, защото онези неколкостотин долара ще стигнат за кратко време. Наистина днес ще получат малко повече, но то няма да остане за дълго в кесиите им. Те харчат разсипнически всичко, каквото вземат. Като видях днес колко спокойно гледате дулата на пистолетите в момент, когато едно малко дръпване на пръста можеше да ви прекъсне живота, аз си казах: „Този човек е наш брат, той е от нашата черга и ние трябва да го вземем в редиците си“. Какво бихте казали, сър, ако станете наше ухо. Като си промените външността, ще отидете в съседния град и ще разузнаете кога пак ще има транспорт с пари или керван със стока. От само себе си се разбира, че ние ще приемем всичко, което ни бъде предложено, макар и не доброволно. Момчетата чакат плячка. Ако щастието ни се усмихне, и вие ще получите свой дял от плячката и така ще възстановите сумата, която загубихте сега… Приемате ли?
Норт се замисли. Отначало той се бе зарадвал, че остана жив, но влизайки в средите на разбойниците, щеше да получи възможност да им отмъсти за насилието върху него и за ограбването му. Те нямаха представа на каква опасност се излагаха, като вземаха със себе си този лукав, коварен, хитър и безкрайно злопаметен и отмъстителен човек, освен това той беше толкова ловък, че можеше да ограби и самите грабители — разбойниците. Имаше преимуществото, че се изплъзна от ръцете на полицията, а предложението на Ред Карли му даваше възможност да живее в големите градове и да се развлича както му е угодно. Така ставаше пак елегантен кавалер, чиито доходи и източници на препитание никой не можеше да узнае.
— Добре — каза той и в знак на съгласие подаде ръка на главатаря на каубоите. — При тези условия аз съм твой човек!
— Знаех, че такъв ще бъде отговорът ти — отбеляза доволно Ред Карли и стисна сърдечно ръката на Норт, без да има представа каква змия пуска в пазвата си.
— Ти отговаряш напълно на условията, които се изискват за такава мисия, защото имаш външност на джентълмен и притежаваш изтънчени маниери. Ще останеш няколко дни при нас, докато полицията загуби следите ти. След това ще можеш да вземеш със себе си Хосе и да го пращаш при нас винаги щом научиш нещо. Той ще бъде свръзката. Ще делим по равно плячката. Твоята част ще бъде равна на моята, а тя винаги е била значително по-голяма от на другите.
— А сигурен ли си, че твоите хора няма да ни предадат? — попита на свой ред Норт, доста окуражен от чутото току-що. — Преди малко видях няколко жени около огньовете.
— Не се страхувай от тях — отвърна весело Ред Карли. — Мога да се закълна във верността на момчетата ни, освен това те са по-потайни, отколкото много мъже в градовете.
— Тогава съм спокоен — каза Норт. — От кой град ще започнем най-напред?
— Засега можеш да опиташ щастието си в Литъл Рок. Там твърде често пристигат пари от източните щати, за което се предизвестява няколко седмици по-рано. Ние ще преместим нашия стан на по-удобно място, в близост до града, така че Хосе да стига бързо до нас.
— Това няма да бъде трудно за него, той е несравним ездач — отбеляза Норт.
— Да, един от най-добрите ездачи, които познавам — потвърди със задоволство главатарят. — Затова много съжалявах, когато избяга от нас заради едно скарване със свой другар. Сега ще ти дам двадесет хиляди долара. Имаш нужда от пари, защото трябва да се представиш като благородник и да влезеш във връзка с богатите семейства. Сумата не е голяма, но ако свършиш добре работата, тогава всички ще бъдем богати.
— Колкото до мен, никога не ще имаш случай да се оплачеш — каза Норт, докато събираше банкнотите.