— Надявам се, че знаеш как се дели между приятели — вметна главатарят с усмивка. — Всяка плячка се разделя на четири равни части, три, от които са за момчетата, а четвъртата остава за нас двамата.
Норт си припомни онова славно време в Нови Орлеан, когато с помощта на Хосе ограбваше своите другари от клуба. Предложението на Ред Карли бе в основата си по същата система.
— Ще останеш доволен от мен — повтори той още веднъж. — Ако се представи сгоден случай да се предприеме нещо извънредно и опасно, тогава също можете да разчитате на мен. Аз съм виртуоз в опасните и смели нападения.
— Браво! Обичам да чувам такива неща — извика Ред Карли весело и стисна силно ръцете на Норт. — Така, а сега трябва да се прибереш! Хосе ще ти покаже зад бараките една колиба, в която ще намериш всичко. Аз ще ти пратя няколко шишета вино, каквото друг път не си имал случай да вкусиш.
Норт излезе от колибата на капитана, намери Хосе и му предаде накратко резултата от разговора си с главатаря на каубоите.
— Аз дадох на капитана тази идея — каза Хосе, като се усмихна хитро. — По този начин вие ще сте свободен и независим. След като съберем достатъчно пари, ако този занаят не ни хареса, ще го изоставим.
Хосе отведе Норт в една колиба, в която имаше маса, стол и дървено легло, покрито с кожи. В това време един каубой донесе виното, което капитанът бе обещал.
— Ще видя дали мога да намеря нещо за ядене — каза Хосе и излезе.
Норт тръгна с него.
В стана на бандитите навсякъде горяха огньове и над тях в големи казани се приготвяха вкусни ястия. Край едно огнище Хосе забеляза някаква жена.
— Слушай — каза и той, — можеш ли да донесеш нещо за ядене. Ужасно сме гладни!
Момичето се сепна. След това се взря в лицето на Хосе и като нададе радостен вик, неочаквано се хвърли в обятията му.
— Какво, не ме ли познаваш вече, Хосе — извика тя. — Аз съм твоята Лучия.
— Наистина! — възкликна радостно Хосе и целуна някогашната си любовница.
— Ама и ти си един! Избяга и не се поинтересува повече за мен! — упрекна го момичето.
— Сигурно си си намерила през това време друг любовник. Освен това не съм първият мъж, когото си ощастливила с горещата си любов.
— Колко си лош! — каза Лучия, като гледаше с крайчеца на окото си красивия мъж зад гърба на Хосе, който беше ням свидетел на тази неочаквана среща.
— Донеси ни сега бързо нещо за ядене, защото сме много гладни. След като се нахраним, ще си поговорим. Какво ври там на огъня?
— Една много хубава супа. Вместо хляб има качамак като злато. Ще ви донеса веднага няколко порции!
И Лучия се затича към огъня.
— Това момиче сигурно е било твоя любовница, когато си живял преди сред каубоите? — осведоми се Норт.
— Да — отговори метисът. — Много красиво момиче, но малко лекомислено. Днес е с един, утре — с друг. Особено си пада по такива, които могат да пеят. Обожава песните.
Лучия скоро се върна и донесе толкова много ядене, че биха могли да се нахранят предоволно шестима души. Паници, чинии, сервизи и блюда нямаше и храната трябваше да се изгребва направо от тенджерата. Норт яде с голям апетит, а Лучия разменяше горещи любовни погледи с Хосе, който седеше малко по-настрани.
— Сега трябва да се върна при Бен, защото е много ревнив — обясни Лучия. — Добро момче е, но е беден и има сприхав характер. Трябва да се пазиш от него и да бъдеш внимателен, когато искаш да разговаряме.
— Бъди спокойна, Лучия — засмя се Хосе. — Ние няма да оставаме тук, защото имаме да вършим друга работа. Ще идвам само от време на време, за да ви видя.
По лицето на момичето мина сянка на тъга.
— Тогава няма да е много приятно. Аз не съм те забравила и ще те чакам. Щом дойдеш, дай ми знак и аз ще намеря по няколко минути за тебе.
— Лучия! Къде изчезна! — извика един груб глас откъм огъня.
— Ето ме! Идвам! — извика момичето, като размени с Хосе една бърза целувка.
Нощта закри съвсем романтичния лагер на каубоите разбойници. Надалеко се чуваше само плющенето на камшиците и веселите подвиквания и подсвирквания на каубоите, които прибираха добитъка си в оборите. Това бе картина не за гледане, а за изживяване, пълна с настроение и отмора за душата, която при такава обстановка става мека и мечтателна. В нея се ражда поезия и любовта измества всички притеснения и съображения от ежедневието.