Само Норт не се оставяше да бъде пленен от тази загадъчна хубост. Смелият авантюрист мислеше за друго. Той кроеше нови планове, чрез които да обезщети себе си за загубата, която беше претърпял в този съдбоносен ден. Виждаше, че с една такава шайка от шестдесет смелчаци, каквито изглеждаха тези каубои, можеше да се извършат чудеса. Чувстваше, че те трябва да бъдат активизирани от един още по-смел човек. Такъв бе той самият.
Опитът му подсказваше, че трябва да ги завладее за своите собствени цели. Той умееше да лъже, да създава миражи, да подхранва горещи надежди. Трябваше да им обещае голяма плячка и да подготви удар, от който би извлякъл най-голяма печалба. Но той не забравяше и насилието, което упражниха върху него онези, които държаха револверите до ушите му, както и онзи, който шепнеше отзад, че трябва да бъде обесен и опечен.
Когато звездите се пръснаха по небето, Норт си легна, доволен, че бе начертал в общи линии своя план. Трябваше да се заеме с осъществяването му внимателно и постепенно, за да стане отново богат и да заеме мястото на Ред Карли. Три неща на този свят не се управляват със съдружници: кораб, жена и разбойническа банда.
Борбата започваше. Ред Карли бе слаб да се бори с такъв злодей, какъвто бе Норт. Съдбата на бандитите беше решена. Те щяха да опознаят един разбойник от най-висока класа.
Вярност, другарство, хуманност при разбойниците не съществуват. Там човешкият живот се ражда с убийство и завършва с убийство.
В Литъл Рок
— Ей, Хенри, най-после те видях! Вече бях повярвал, че отдавна си изгнил някъде.
— Виждаш добре, Едуърд, че съм още жив, слава богу! Какво прави твоята годеница?
— Пст! Не говори толкова високо! Ние наистина се сгодихме, но генералът настоява първо да получа чин капитан и чак след това да обявим официално годежа.
— Какъв проклет човек е твоят тъст! Какво иска още от тебе? Ти си хубавец, млад, храбър и имаш състояние. Обещаваш да направиш бляскава кариера!
— Както и да е, аз скоро ще стигна чина, който желая. Записан съм пръв в списъка за производство. В най-близко време генералът, моят тъст, щял да ми повери някакво важно поръчение и след неговото изпълнение ще бъда повишен в чин капитан.
— Моите поздравления, Едуърд! Желая ти щастие.
Този разговор се водеше между двама офицери от втори артилерийски полк, който квартируваше в Литъл Рок. Тези младежи бяха верни приятели и си приличаха твърде много, така че полкът бе нарекъл единия Кастор, а другия — Полукс.
Едуърд Суантън се беше сгодил тайно преди няколко седмици с Мейбъл, дъщерята на генерал Брендшоу, но тя не искаше да има годеник с по-нисък чин от капитан. Годежът на младата двойка още не беше оповестен, въпреки че старият генерал обичаше Едуърд като свой собствен син.
Хенри Клей, който работеше във военното министерство, твърде рядко се отдаваше на вечерните развлечения, които се устройваха в двореца на генерала. Той оглеждаше с любопитство всички гости на тазвечерното празненство — блестящото общество, събрано във великолепните салони на генерал Брендшоу.
— Едуърд, кой е онзи красавец, който в момента разговаря с твоя тъст? — поинтересува се Хенри.
По лицето на Едуърд премина сянка. Той обясни:
— Капитан в оставка, казва се Роден. Служил е в германската армия, но е напуснал поради някаква малка неприятност. Това е, което знам.
— Струва ми се, че този капитан е в доста приятелски отношения с твоя тъст. Нашият генерал рядко се отнася така любезно със своите познати. Той е затворен човек.
— Виждам — каза Едуърд, като хвърли един съвсем неприятелски поглед към бившия германски офицер.
— Виждам, че никак не ти е симпатичен — забеляза Хенри, който бе уловил недружелюбния поглед на своя приятел.
— Не мога да го понасям! Намирам го много високомерен и дързък. Постоянно преследва моята годеница с погледи и комплименти и аз се радвам, че Мейбъл също споделя моите антипатии към него.
— Как е попаднал чак тук, в Литъл Рок?
— Има претенции, че се интересува твърде много от нашия арсенал, и съумя да се представи на генерала и да го учуди със своите познания, които не струват и два цента.
— Генералът сигурно знае как да се държи с него и да се предпази от издаване на военни тайни пред този германец. Струва ми се, че ти робуваш само на предположения, Едуърд, и че твоите опасения се коренят в ревността ти, особено спрямо този човек, който се любува на твоята красива годеница — нещо, което никой не може да му забрани.