— Но аз не искам да й се любува — възрази Едуърд рязко. — Забележа ли го още веднъж, ще го привлека под отговорност и ще ме помни, докато е жив.
— Но, Едуърд, защо викаш толкова силно? Не виждаш ли, че всички ни гледат. Не забравяй, че сме сред хора — каза Хенри, като отправи към приятеля си поглед, пълен с упрек. — А, ето най-после идва и самата Мейбъл — извика той радостно, като видя младото момиче, което идваше към тях.
Мейбъл, дъщерята на генерал Брендшоу, бе извънредно красива. Погледът на нейните черни очи галеше мило лицето на годеника й. Тя подаде приятелски ръка на неговия приятел.
— Капитан Роден пак е седнал при баща ми на разговор — каза Мейбъл със звънливия си глас. — И двамата говорят за работи, които не разбирам. Затова дойдох при вас.
— Моите почитания, мис — каза Хенри развълнуван. — Зная, че ще бъдете много щастлива с бъдещия си съпруг, защото познавам Едуърд като себе си.
— Благодаря ви — произнесе Мейбъл тихо, без да откъсва поглед от годеника си.
— Пак ли те е раздразнил този германец със своето високомерие? — попита Едуърд също толкова тихо своята годеница, като мина заедно с нея и Хенри в залата и се огледа.
— Той едва ме поздрави днес — отговори Мейбъл. — Почувствах облекчение, когато го видях толкова хладен. Но ми се струва, че той задържа баща ми, за да му говори само за себе си.
— Все ми е едно, нека стоят и говорят колкото искат — каза Едуърд и прегърна Мейбъл.
— Едуърд, скъпи мой, ако ни види някой! — извика момичето уплашено.
— Не се бой! Хенри бди и ще ме предупреди — успокои я младият офицер и целуна влажните й устни.
— Колко си лош! Чакаш само удобен момент! — възпротиви се на шега Мейбъл и му върна целувката.
Влюбената двойка се раздели. Старият генерал влезе в залата.
— Разбира се! Когото търсиш, все ще го намериш с Мейбъл! — каза той благоразположено. — Сега ела с мен, Едуърд, имам да ти съобщя нещо.
Генералът влезе в една съседна стая. Едуърд го последва, като гледаше след Хенри, който в това време подаваше ръка на Мейбъл, за да я отведе в салона. Когато вратата се затвори след генерала и бъдещия му зет, в залата влезе капитанът в оставка Роден, като се оглеждаше наоколо.
— Не са тук — промълви той тихо. — Но аз трябва да разбера за какво се касае. Доверчивият генерал ми каза, че скоро ще пристигне транспорт със значителна сума пари, предназначена за арсенала на артилерийската част. За нещастие не можах да узная часа на пристигането, а това беше най-важното.
Вратата към съседната зала, в която бяха влезли генералът и Едуърд, беше останала полуотворена и капитанът в оставка, който беше не друг, а нашият герой Артур Норт, можа да подслуша техния разговор. Той тържествуваше. В очите му светеше зловещ блясък, докато следеше разговора между генерала и Едуърд. Неговите предчувствия не бяха го излъгали, те говореха за работа от голяма важност за него.
— Получих неотдавна телеграма, с която ми известяват, че парите са готови в М., и че се очаква да пристигне офицерът, който ще ги приеме — казваше генералът на Едуърд. — Реших да поверя на теб тази отговорна работа. По това можеш да съдиш колко те ценя и какво доверие имам в теб. Паричният контрол е конвоиран досега само от един висш офицер. Но понеже аз определям хората за конвоя, реших да изпратя тебе. Като възнаграждение за тази отговорна работа ще получиш чин капитан.
— Много съм ви благодарен, че ме натоварихте с такава важна мисия, татко. Ще се постарая да оправдая вашето доверие — каза младият офицер. — Сумата голяма ли е?
— Много, защото е предназначена за изработване на нови оръдия. Има десет милиона долара в злато и банкноти.
— Колосална сума! Кога трябва да я приема?
— Ще тръгнеш утре с първия влак за Мемфис. Предаването на парите ще трае най-много един час, така че ще можеш да се качиш с конвоя на обедния влак.
— Да взема ли войници с мен? — попита Едуърд.
— Ония десет артилеристи, които отделих за тази цел, още тази сутрин са пристигнали в Мемфис. За да избегна привличането на каквото и да е внимание върху тази експедиция, ги пратих напред, защото трябваше да бъда много внимателен, още повече като имам предвид несполучливото нападение онзи ден върху транспорта. Войниците са въоръжени със саби и револвери и добре боравят с тях.