— Знае ли Мейбъл, че аз ще донеса парите? — поинтересува се офицерът.
— Да, любезни мой. От дъщеря си не крия нищо и нямам никакви тайни, защото тя умее да мълчи като гроб. Но ти не трябва да говориш с нея по този въпрос, защото човек никога не може да е напълно сигурен, че не е подслушван или следен от някого. Иначе утре пак ще бъдеш в Литъл Рок.
Норт беше чул достатъчно. Той се отдалечи бързо от вратата и се върна в салона, където намери Мейбъл и започна да й отправя всевъзможни комплименти в присъствието на Хенри.
Сериозната натура на Мейбъл не можеше лесно да се поддаде на такова ласкателство. Мисълта й бе насочена към Едуърд и тя с безпокойство гледаше към залата, където се бяха усамотили генералът и Едуърд. Най-после на девойката й дотегна и тя се отправи към залата, придружена от Хенри. След няколко минути капитанът в оставка Роден дойде пак при нея и продължи да й досажда с думи и погледи.
Мейбъл хвърли умоляващ поглед към Хенри, който разбра какво трябва да направи като приятел и кавалер и й подаде ръката си, за да я отведе в салона.
— Вашите обноски, господин поручик, са съвсем лишени от тактичност! Явно е, че искате да прекъснете моя разговор с милата госпожица — каза капитанът в оставка с тон на обиден, като се изпречи пред тях и им препречи пътя.
Очите на офицера пламнаха.
— Не съм свикнал да търпя такива забележки, мистър Роден, и се налага да ви помоля най-настоятелно да избягвате подобни отношения.
— Аз съм капитан, господин поручик! — отговори Норт остро.
— Това, което сте били в Германия, за мен няма никакво значение — отвърна Хенри студено. — Вие нямате никакъв чин в американската армия, затова за мен сте обикновен гражданин.
Роден прехапа устни и се обърна към Мейбъл, която напразно се опитваше да успокои младия офицер.
— Позволявате ли ми да ви предложа ръката си, мис Брендшоу? — попита той вежливо, като хвърли заканителен поглед към Хенри.
В тази минута звъннаха шпори и се чуха бързи стъпки. Появи се Едуърд. Младият офицер явно бе чул края на спора, защото беше блед и гледаше с ярост капитана, който стоеше до Мейбъл и не преставаше да опипва със страстен поглед красивото лице на момичето.
— Позволете да ви попитам колко и до каква степен сте близък с госпожицата, че си позволявате да я хващате под ръка, без предварително да й поискате разрешение за това? — осведоми се германският капитан в оставка студено и надменно.
Едуърд бе готов да избухне, но се въздържа, защото разумът му подсказваше, че трябва да се овладее.
— Не съм длъжен да давам обяснения на никого за постъпките си — каза той гордо и поведе Мейбъл към вратата на салона.
— Попитах само защото виждам, че не можете да запазите хладнокръвие. Освен това исках да знам дали генералът би одобрил една такава свобода от ваша страна — произнесе капитанът остро.
— Ако искате да станете вестоносец на генерала, можете да го сторите. Идете в салона, там ще го намерите — отвърна Едуърд презрително и мина с Мейбъл в другия салон.
Капитан Роден поиска да го спре, но Хенри му се изпречи на пътя и го измери с такъв заканителен поглед, че Роден бе принуден да се оттегли, за да не стане скандал.
— Искате ли още нещо от мен? — попита Хенри студено.
Мнимият капитан обърна гръб на младия офицер и хлътна зад един цветарник. Хенри остана на мястото си, докато капитанът се скри съвсем, и едва тогава последва своя приятел в салона.
— Чакай, момче! — мърмореше си Норт. — Ще направя така, че да ме запомниш добре.
Престъпникът със своята изискана представителност, чрез умелата промяна на физиономията и главно чрез елегантното си облекло се беше вмъкнал лесно във военните кръгове в Литъл Рок. Той научи много подробности относно паричния транспорт и веднага състави план, по който можеше да сложи ръка на колосалната сума. С привлекателната си външност биваше приет навсякъде. Като инженер и бивш пруски юнкер той имаше добри познания по военното дело и успя да спечели доверието на генерал Брендшоу, който освен това беше германофил и хранеше сляпа вяра в германците, които му бяха голяма слабост.
След като се сдоби със сведенията, Норт трябваше да отиде в стана на каубоите, за да се споразумее с Ред Карли и да разработят в подробности изпълнението на смелия и опасен план, без да се излагат на риск. Красивата Мейбъл бе разпалила у него поривите на любовта и бе засегнала чувствата му на сладострастник, които експлодираха при вида на всяка хубава жена. Освен плана за обира той изработи и друг, по който да спечели младото момиче за себе си, а ако то му откаже, да му нанесе удар така, че да разкъса любовта му към годеника и да го направи жертва на тази любов. Яростният поглед, с който бе измерил Едуърд, бе ясно доказателство за настроението му, а мрачният пламък в неговите демонски очи предвещаваше само беди, гибел и смърт.