Норт си отиде по най-бързия начин, без да се сбогува дори с генерала.
В дома му го чакаше Хосе.
— Веднага оседлай конете — заповяда му той. — След половин час най-късно трябва да тръгнем. Паричната пратка за арсенала тръгва от Мемфис с назначение за Литъл Рок и трябва да я заловим по пътя. Носят десет милиона долара.
— Дали няма да има голям конвой? — попита от своя страна слугата, чиито очи блеснаха, като узна за голямата плячка.
— Ще бъдат един офицер и десет души артилеристи. С тях ще се справим лесно — каза Норт надменно.
— Само толкова ли? — учуди се Хосе. — Да не би тука да се крие някаква изненада. Струва ми се, че има нещо нередно.
— Знам с положителност, че конвоят ще се състои от толкова души, колкото казвам — отсече Норт.
— Добре. Ще разберем от Ред Карли как стоят работите — каза Хосе. — Той има опит в тези неща.
Нападение, в което предвидливостта и небрежността си дадоха среща
Слънцето отдавна беше изгряло, когато Норт и Хосе пристигнаха в стана и скочиха от конете си, облени в пот и пяна. Хосе поведе конете към обора, като се оглеждаше да види Лучия, а Норт се отправи към колибата на Ред Карли, който го посрещна със сърдечно стискане на ръката.
— Сядай! — каза главатарят. — Предчувствам, че има нещо извънредно, понеже идваш лично. Разкажи в какво се състои работата.
— Да, наистина, отнася се до една огромна сума, която ще прекарат днес с вечерния влак — цели десет милиона долара.
По лицето на Ред Карли се очерта недоверие. Той каза:
— Ще трябва да се откажеш от нея.
— Защо? — попита Норт. — Боите се от няколкото войници, които съпровождат конвоя?
— За мен това няма значение. Могат да бъдат и три пъти повече. Те са страхливи като зайци, които ще избягат още при първия изстрел. Но това няма значение. Друго нещо тук е същественото.
— Кажи го и на мен! В какво се състои трудността? — Норт не можеше да скрие раздразнението си, че такава голяма сума ще се изплъзне от ръцете им.
— Да — продължи Ред Карли. — И друг път съм се опитвал, когато транспортът носи такава голяма сума. Ние не можем да спрем влака между Мемфис и Литъл Рок.
— Ако извадим релсите и предизвикаме дерайлиране?
— Не можем — защото нямаме такива инструменти, освен това железопътната линия се проверява на всеки час. Релсите на новата линия са свързани с траверси. За да ги разглобим, ни трябват специални инструменти, каквито ние нямаме. Наличните няма да ни послужат за такава сложна работа.
— Ще сложим ръка на тези пари, бъди сигурен! — извика Норт. — Ще намеря начин да отстраня всякакви пречки!
— Малко трудно ще бъде — каза шефът, като се двоумеше. — Влакът върви с такава скорост, че няма да можем да улучим машиниста, той просто ще прелети покрай нас.
— Въпреки всичко ще успеем — увери го Норт. — Към колко часа минава влакът покрай вашия стан?
— Към десет вечерта, не сме много далеч от Литъл Рок.
Норт се замисли.
— Можеш ли да ми кажеш как се казва станцията, която се намира между нашия лагер и Литъл Рок? — попита Норт внезапно.
— Голд Уел — отговори шефът изненадан. — Но какво може да ни е от полза, когато влакът не спира там?
— На какво разстояние е станцията оттук? — продължи да се осведомява Норт, без да мисли за нищо друго.
— На един добър ездач му трябват четири часа, за да стигне дотам.
— Добре! Можеш ли да ми дадеш пет или шест смели и готови на всичко момчета? — попита Норт с пламнали очи. — Аз ти обещавам, че ще спра влака — добави той, като повиши глас. — Бъди напълно уверен в това.
— Ще ти дам колкото хора искаш — каза главатарят, все още учуден. — Но не разбирам каква връзка има тука станцията Голд Уел?
— Не питай! — прекъсна го Норт. — Влакът ще спре, а как — това е моя работа. Ти само бъди на разположение близо до станцията и съсредоточи цялото си внимание върху вагона с парите. Аз ще имам грижата влакът да не получи никаква помощ от станцията.