— Наистина интересно — отбеляза Ред Карли. — Ако всичко свърши благополучно, ще имаме богата плячка, която ще ни направи изведнъж богати. Дявол да го вземе! Ще ни дойде повече от милион на всеки от нас.
— Аз няма да се задоволя само с един милион — каза Норт.
— Ще увеличавам десетократно сумата. И това е само началото.
Главатарят изгледа с нескривано удивление този смел авантюрист, в чиито очи гореше демонски пламък.
— Имам още един въпрос — каза Норт. — Местността около станцията Голд Уел със същото име ли е означена?
— Да. Тя е отдалечена от най-близкото село най-малко на три-четири мили. Там не живеят повече от пет-шест души, само чиновници.
— Толкова по-добре — промълви Норт, като стана да си върви. — Време е да действаме.
В това време Хосе намери Лучия при един извор в гората. Момичето се запъти радостно към него и започна да го милва влюбено.
— Е, разкажи сега как я караш с онзи, Дългия Бен? — започна да разпитва Хосе.
— Как ли? Постоянно ме ревнува от когото и да било и ме преследва на всяка стъпка — изсмя се Лучия. — Но днес го няма, на мандрата е и няма да ни пречи.
— Но защо не го напуснеш? — попита Хосе. — Ти си намираш достатъчно обожатели. Този човек е непоносим.
— Да, само да можех да се избавя от него! Но това не е толкова лесно! На пръв поглед — може би, но всъщност не е така. Той ме заплашва с изтезания, ако го напусна. Всички го познават като върл разбойник и другите момчета му правят винаги път.
— Е, добре де, нека се опита с мен — изпъчи се Хосе, — да видиш какво ще му погодя на този дългуч.
— Но ти няма да останеш за постоянно в стана — забеляза Лучия, — кой ще ме защити в твое отсъствие?
— Мисля, че ще останем тук за по-дълго време. Чух, че господарят ми има намерение да постоим повече в лагера — успокои я Хосе и я целуна звучно. Лучия му отвърна със същото.
— Хиляди дяволи! И тук те намирам пак… — извика изведнъж някой и веднага след това Дългия Бен изскочи пред влюбената двойка.
Хосе се изправи. Двамата съперници се изгледаха остро един друг.
— Как си позволяваш да прелъстяваш моята любовница! — изкрещя Бен в лицето на Хосе.
— Не говори глупости, Бен! Лучия е била моя още преди да се запознае с тебе — обясни Хосе спокойно.
— Това няма значение. Важното е, че сега е моя, и ще извия врата на всеки, който се осмели да ми я отнеме.
— Не ставай смешен, Бен — каза Хосе. — Сега имаме по-важна работа, та да се караме за едно момиче.
Но Бен не искаше и да чуе подобно нещо и извади револвера. Сигурно щеше да стреля, ако гръмкият глас на Норт не бе сложил край на свадата.
— Какво става тук? — извика той. — Долу оръжието… или дяволите ще ви вземат!
Страшен заканителен поглед излъчваха пламналите очи на авантюриста. Той смъмри строго двамата противници. Оръжията се прибраха. Бен изчезна ядосан и възмутен в един гъсталак, а Лучия веднага избяга в противоположна посока.
— Виждаш ли колко смешен ставаш с твоята любов — каза ядосано Норт на Хосе. — Сега не е време да се занимаваш с жени.
— Само поговорих няколко минути с нея — заизвинява се Хосе. — Но онова магаре ни прекъсна.
— Остави това сега — заповяда Норт. — Трябва да насочим цялото си внимание върху плячката. Това е нашата работа за днес.
Норт дръпна слугата си настрани и дълго му говори нещо. Хосе отговаряше само от време на време с по някоя дума или кимаше с глава в знак на одобрение.
В стана започна трескава подготовка. Всички вече знаеха, че ще има грабеж с голяма плячка. Навсякъде се чистеха оръжия, преглеждаха се седлата и юздите и се даваше в изобилие храна на конете за предстоящото нощно нападение.
Часовете изминаха бързо. Слънцето започна да залязва, когато Норт и шестима смели въоръжени мъже се отправиха към определеното място, за да извършат дръзкото нападение, което неговият изобретателен ум бе обмислил до най-малките подробности.
Малката чета яздеше мълчаливо. Тя изкачваше залесени бърда и могили, слизаше по тях, преваляше ровове и клисури, преминаваше възвишения, докато най-после опитните очи на конниците забелязаха зданието на станцията Голд Уел.
— Спрете! — изкомандва Норт и скочи от коня си. Другите се подчиниха и отведоха конете си в един храсталак, който ги закриваше изцяло и не можеха да се виждат отникъде.