От небосклона на запад слънцето осветяваше много добре станцията и светлата линия на релсите, които се простираха долу, придаваше особена тайнственост на тази романтична местност. Нищо не издаваше присъствието на разбойническата чета, която чакаше смрачаването, за да изпълни плана си.
Норт се беше скрил заедно с Хосе зад една могила до малка горичка. Оттам се виждаше много добре зданието на станцията. Гарата изглеждаше като мъртва. Не се забелязваше никакво движение около нея. Само нарядко някои чиновник се мярваше за миг и оглеждаше перона. Слънцето вече бе залязло и хоризонтът бързо помръкваше. Норт запали клечка кибрит и освети часовника си.
— Девет часът вече минава! Време е! Напред!
Конниците слязоха бързо от могилата, като оставиха само един каубой да пази конете. Те се промъкнаха до станцията, от която излизаше слаба светлина откъм стаята с телеграфа.
Стаята беше на партера, така че Хосе, който се беше долепил до прозореца, можа незабелязано да надзърне вътре и да види добре всичко. Той се върна след няколко минути при Норт.
— В стаята има само двама чиновници. Единият стои на писалищната маса, а другият — до телеграфния апарат.
— След мен — заповяда Норт енергично. — Насочи своя револвер към писаря. С другия ще се заема аз. Останалите да ни последват. Да донесат и ремъци.
Заповедта бе изпълнена светкавично и седмината се вмъкнаха в коридора на станцията. Норт отвори бързо вратата и насочи револвера си към един от чиновниците.
— Без мърдане! — извика той. — Иначе няма да пощадя живота ви!
Преди чиновниците да успеят да се опомнят и да вземат някакво решение, се видяха вързани и пред носовете им бяха насочени дулата на пистолетите. Телеграфистът попита с треперещ глас:
— Какво желаете? В станцията няма да намерите нищо, освен малко пари и някакви книжа без стойност.
Норт не го слушаше.
— Искам да те питам друго нещо — каза той рязко, но спокойно. — Ще ми отговориш ли?
— Вероятно — отвърна чиновникът, като гледаше със страх оръжието.
— Добре! Кажи ми как може да се даде знак за спиране на онзи влак, който сега ще мине оттук. Знай, че ще бъдеш мъртъв, ако се опиташ да ни излъжеш.
— Ще ви кажа на драго сърце какъв е знакът за спиране, но машинистът няма да му обърне внимание.
— Тогава няма ли някакъв сигнал за внезапно спиране, за предотвратяване на катастрофа? Как мога да спра бързия влак? Казвай, защото…
— Трябва да вдигнете знака за спиране — обясни чиновникът. — На сигналния стълб светят два червени фенера. Вдигнете ги горе, така че и двата да стоят един до друг. Щом забележи това, машинистът веднага ще спре, защото този сигнал означава, че пътят е опасен или има препятствия по него.
— Горко ти, ако си ме излъгал! — заплаши Норт. — Двама души ще останат тук да те пазят, а другите ще дойдат с мен. Бързо, нямаме време за губене!
Бандитите напуснаха станцията и се отправиха към стълба със знаците.
— Побързайте — извика Норт запъхтян. — Влакът пристига.
Надалече се показа светлина, която се приближаваше все повече и се уголемяваше. Това бяха светлините на локомотива, които светеха ярко в гъстия мрак.
Фенерите за желания знак бяха запалени. Един след друг те бяха вдигнати нагоре. Знаците вече бяха на стълба. Последва остро изсвирване. Машинистът бе видял сигнала и се мъчеше да спре влака. Земята кънтеше под тежестта на вагоните, които се приближаваха, разтърсвани от действието на спирачките. Парата излизаше на големи кълба… Локомотивът можеше да спре малко по-далече от станцията.
Минута след това гръмна силен вик и множество черни сенки наизскачаха от мрака и се нахвърлиха като бесни върху вагона, който носеше държавния герб на северноамериканските Съединени щати.
— На локомотива! — разпореди се Норт. — Хванете машиниста.
Междувременно и в самия влак бе вдигната тревога. По прозорците се показаха униформени и се чуха изстрели. Започна се стрелба. Каубоите отговориха и в продължение на няколко минути не се чуваше нищо друго, освен гърмежите от стрелбата и стенанията на ранените. Няколко души се търкаляха и превиваха на земята.
Когато стрелбата поотслабна, каубоите се метнаха бързо върху платформата на вагона, откъдето идваха изстрелите. Някои от храбрите бранители бяха убити, останалите се защитаваха отчаяно.