Норт бе един от първите, който се вмъкна във вагона, все още пълен с барутен дим. Той позна по униформите двамата офицери. Това бяха Едуърд и Хенри, който бе придружил доброволно приятеля си.
— Предайте се! — извика им авантюристът и се спусна към тях.
— Ха, какво е това! Капитан Роден бил разбойник! — извика Хенри и се опита да удари със сабята си Норт, който едва можа да избегне удара.
— Значи не искате да се предадете? Добре!
Норт изпразни револвера си в Хенри. Куршумът обаче улучи друг, скочил в последния момент пред Хенри. Това беше Едуърд, който падна смъртно ранен. Хенри прескочи падналия и хвана Норт за гърлото.
— Подлец! — викаше Норт с все по-заглъхващ глас.
Хосе искаше да се притече на помощ на господаря си, но един артилерист му се изпречи на пътя. В това време офицерът се справи с Норт и успя да го изправи и да го хвърли под вагона. Един бърз поглед на младия офицер бе достатъчен, за да се увери, че всичко бе загубено. Разбойниците не го изпускаха от поглед, а малцината оцелели войници, които се бяха спасили от клането, хвърляха през прозорците сандъците с пари след каубоите, които крещяха от радост.
— Следвайте ме! — извика офицерът на войниците. — Към локомотива!
За един миг стигнаха до машината и се хвърлиха като бесни срещу каубоите.
— Карай! — кресна Хенри на машиниста, който още беше като замаян. — Напред! От това зависи животът ни!
Машинистът хвана ръчката за управление. Артилеристите започнаха да стрелят по каубоите, които искаха отново да се качат на локомотива. Но колелата бяха вече в движение и влакът тръгна бързо.
— Долу, момчета! — извика Ред Карли, който беше схванал опасността. — Бързо долу, иначе сте загубени!
Разбойниците, които бяха останали във вагоните, заскачаха долу недоволни и ядосани, че нападението не беше сполучливо. От всички страни стреляха по влака, но напразно. Той набра скорост. Скоро куршумите не можеха вече да го стигнат и той изчезна бързо в тъмнината.
— Но защо не изхвърлихте навън сандъците с парите? — крещеше Ред Карли. — Къде са банкнотите? Те бяха главното!
Един от разбойниците обясни:
— Във вагона имаше нещо като каса, но тя беше затворена, а когато поискахме да я разбием, влакът тръгна.
Бандитите започнаха да се оправдават за неуспеха си.
— Дявол да го вземе! — скръцна със зъби главатарят. — Сега товарете бързо плячката на конете и катърите. Не забравяйте да вземете и ранените от нашите!
На светлината на фенерите се виждаха падналите разбойници. Повечето бяха ранени тежко и се търкаляха в локви кърви. Двама бяха мъртви. Всички опити да ги спасят останаха безуспешни. Другарите им ги обвиха с платна и ги натовариха на конете.
— Дявол да го вземе, загубихме десет души! — процеди през зъби Ред Карли. — Проклети войници!
Той се ядосваше на несполуката и на загубата на свои хора, която в неговите очи изглеждаше много голяма.
— Друг път тези войници не ги бива за нищо, а сега ми създадоха такива главоболия.
— Голяма работа ни отвориха тези артилеристи — обади се един каубой, който бе взел участие в битката. — Шест души от тях са убити. Един офицер е тежко ранен и лежи на пода във вагона.
— Офицер ли? — сепна се Ред Карли. — Дявол да го вземе! Тая работа може да стане много опасна. Трябва да тръгнем още сега, да си плюем на петите и още през тази нощ да преместим стана.
Ред Карли изпсува яростно. Той ясно схващаше опасността от изпращането на голяма войска срещу неговата банда.
— Няма да е чудно, ако утре осъмне цял полк срещу нас. Но къде е мистър Норт?
Лицето на Ред Карли бе окървавено, защото бе получил силен удар от сабя по главата.
— Къде е моят господар? — питаше и Хосе. — Не го ли е виждал някой?
— Дяволи! Да не сте го оставили във влака?
— Не. Във влака нямаше никой от нашите, видях добре! — каза един от каубоите.
— Тогава бързо го потърсете! — заповяда главатарят. — Нямаме много време.
Ръчните фенери започнаха да осветяват във всички посоки. Изведнъж някой извика:
— Ето го тук! Лежи!
Разбойниците се затичаха натам и осветиха мястото, където беше простряно неподвижно между релсите на една странична линия тялото на Норт. Той се беше сгромолясал тук при изхвърлянето му от влака. Лицето му беше окървавено и очите му затворени.