— Мъртъв ли е? — попита Ред Карли, който едва задържаше дишането си.
— Не, но е ранен много тежко в главата — заяви Хосе, който вече бе успял да разгледа подробно своя господар.
Авантюристът бе вдигнат много внимателно на един катър. През време на пътуването Хосе го крепеше и го пазеше да не падне.
Повикаха двамата разбойници, оставени да пазят станцията, и разбойническата чета напусна околностите на гарата.
Ред Карли яздеше до Норт и хвърляше от време на време строг поглед върху шумящата чета. Сега той бе зает с мисълта как да раздели плячката в своя полза, като вземе най-голям дял.
Краят на една пламенна любов
Нападнатият влак летеше лудешки сред нощния мрак. Оскъдната светлина на лампата във вагона осветяваше мрачна и грозна картина. Труповете на войниците лежаха сгърчени или разкрачени долу на пода, а ранените гледаха с мъка убитите си другари.
Хенри седеше на един стол и държеше умиращия си другар. От време на време се навеждаше и му прошепваше по някоя утешителна дума.
— Хенри — изпъшка Едуърд, — загивам! Раната ми е смъртоносна. Хенри, чуваш ли ме?
— Тук съм, Едуърд — прошепна приятелят му, който гледаше с просълзени очи бледото лице на умиращия.
— Имаме ли още много до Литъл Рок? — прошепнаха устните на ранения.
— Още десетина минути. След това вече всичко ще е наред — утеши го Хенри.
— Задигнаха ли парите? — попита Едуърд, спомняйки си за нападението.
— Не, заграбиха само сандъчетата със златото. Не се тревожи за тях. Ние ги защищавахме до последно.
Едуърд поклати леко глава.
— Ти ме закри с тялото си — промълви тъжно Хенри. — Защо го направи? Защо се изложи на смърт? Ти си сгоден!
Младият офицер, който бе гледал без колебание смъртта в лицето, сега кършеше ръце от скръб по приятеля си. Струваше му се, че няма да може да изтърпи срещата с неговата обична Мейбъл.
— Не си ли спомняш, Хенри — каза Едуърд едва чуто, — че ти ме спаси с риск за живота си, когато щях да се удавя в онази проклета река? Живот за живот, ето това е възмездие.
Настъпи тишина. Двамата приятели мълчаха, докато влакът пристигна на гарата в Литъл Рок. Въпреки че беше късно през нощта, перонът бе препълнен с хора, между които имаше много униформени. Генералът също бе дошъл да посрещне Хенри и Едуърд.
Офицерите се зачудиха, когато видяха, че влакът влиза с голяма скорост в гарата, и забелязаха ужасени пощенския вагон, направен на решето от куршумите.
— Случило се е нещастие! — чуха се викове.
Някои бързо се качиха във вагоните. Посрещна ги Хенри.
— Любезни господа — каза той, — Едуърд е смъртно ранен, шест души от войниците са мъртви, а още толкова са ранени. Нападна ни банда разбойници, с измама ни принудиха да спрем влака посредством лъжливи сигнали.
Генералът се промъкна между уплашените офицери, понеже чу добре думите на Хенри.
— Жив ли е още Едуърд? — попита той разтревожен. Макар и войник, гласът му трепереше.
— Той е във вагона — прошепна Хенри, — иска да види Мейбъл.
— Целият ли транспорт е ограбен?
— Не, само сандъците със злато. Банкнотите са налице.
— Донесете бързо носилка — извика генералът на един офицер. — Раненият да бъде пренесен в моя дом.
Нервно движение царуваше на гарата. Войниците заеха входовете и изходите, а няколко лекари започнаха да дават първа помощ на ранените.
Новината за нападението се разпространи мигновено и не след много време пред гарата се струпаха много хора, които гледаха с ужас ранените и убити войници. Придружен от Хенри, генералът крачеше след носилката, на която бе положен Едуърд. Погледът му бе съсредоточен и печален, защото един от лекарите му беше казал, че Едуърд е смъртно ранен и няма да живее повече от час.
— Сигурен ли си, че онзи разбойник, който ви е нападнал, наистина е капитан Роден? — попита генералът Хенри, след като последният му бе докладвал подробно за нападението. Хенри потвърди с печален израз на лицето.
— Как ли ще понесе Мейбъл този удар! — промълви той.
— Моята дъщеря е войнишко дете, но тя обича Едуърд повече от себе си и сигурно никога няма да се появи усмивка на устните й след тази скръб.
Печалното шествие стигна най-после до дома на генерала.
— Ще отида да подготвя Мейбъл — каза старият войник на Хенри. — Пренесете Едуърд в малката стая. След няколко минути ще дойда и аз.