Старият воин се приближи до леглото на умиращия и сложи полека венеца върху черната коса на Мейбъл.
Зрелището бе трогателно. В стаята цареше мълчание и сянката на смъртта се разхождаше около леглото на Едуърд. Раненият офицер гаснеше бавно и една невидима ръка щеше да отнесе чистата душа в небесата на онзи свят, откъдето няма връщане.
Поддържан от Хенри и генерала, Едуърд с мъка се изправи и седна в леглото, като сложи ръката си върху ръката на Мейбъл, която беше коленичила до него. В това време преподобният свещеник Корнел вече произнасяше благословията към младоженците. Той попита внимателно Едуърд дали е съгласен да се ожени за Мейбъл.
— Да — каза офицерът силно и ясно.
Мейбъл повтори същата дума, задавена от сълзи. След това стана, положи главата на своя съпруг върху гърдите си и целуна пламенно студените му устни.
Старият свещеник се оттегли настрани. Той бе кръщавал Мейбъл и сега бе изпълнил най-хубавата и последна благословия. Свещеникът даваше сега същата тази Мейбъл за съпруга на онзи, когото тя обичаше. Но в каква мъка беше потопена тази венчавка!
— Едуърд, мили мой, чуваш ли ме още? — попита Мейбъл, като го гледаше в очите, които губеха постепенно блясъка си.
— Прощавай, мила — прошепна умиращият. — Бъди здрава! Ще се видим някога там горе.
— Идвам след тебе, Едуърд — каза с треперещи устни Мейбъл. — Аз съм твоя завинаги. И смъртта не може да ни раздели.
Главата на офицера бавно се наклони назад. Погледът му потърси още веднъж любимата жена и съпруга, която се обля в сълзи.
— Каква щастлива смърт! — промълвиха бледите устни. Очите му угасваха, угасваха… След няколко минути той притихна и издъхна.
Генералът изведе Хенри от стаята.
— Познавам добре дъщеря си. Излишно е да се успокоява, бъди сигурен, Хенри. Няма да мине много време и аз може би ще остана съвсем сам на света!
Старият генерал наведе глава. Хенри се опита да събере силите си, за да може да каже на стареца няколко утешителни думи, но само стисна ръката на генерала и напусна бързо къщата.
На улицата срещна командира на неговия полк, който се връщаше от казармата. Младият офицер му се представи и му разказа накратко всичко онова, което се бе случило по време на нападението. После описа и церемонията в дома на генерала и края на Едуърд.
— Вечна му памет! — каза полковникът опечален. — Едуърд беше доблестен офицер и аз го обичах като свой син. Но ще отмъстя за него! Два ескадрона конници заминават утре със задачата да издирят и накажат разбойниците.
— Позволявате ли и аз да взема участие в експедицията? — попита Хенри.
Полковникът хвърли бърз поглед към ранената ръка на Хенри, след това погледна въпросително в лицето младия офицер. Хенри разбра какво си мислеше неговият началник и каза:
— Такова леко одраскване не е в състояние да ме задържи. Моля ви, господин полковник, да ми позволите да взема участие в експедицията. Аз ще ви бъда извънредно полезен, понеже познавам местността.
— Добре! Ще ви поверя едно отделение войници. Представете ми се утре рано сутринта, а сега лека нощ!
Докато Хенри слизаше надолу по улицата, лицето му бе разкривено от гняв.
— Ще отмъстя! Пазете се! — говореше той сам на себе си. — Да се скриете вдън земя, пак ще ви намеря и ще отмъстя за моя скъп и незабравим Едуърд.
В това време генерал Брендшоу седеше в стаята си, налегнат от мрачни мисли. Чувстваше се виновен, че бе дал подслон на един злодей, опропастил съдбата на единствената му дъщеря.
Завръщането и разочарованието на полковник Роджър
Бърнард разлистваше в кабинета си някакво дело, което го интересуваше извънредно много. Това бяха донесенията и рапортите по убийството на милионера Шмит. Това престъпление бе останало неразкрито и престъпникът — ненаказан.
Бърнард не вярваше в невинността на Норт, както му бе представила случая Мери, но му се струваше, че и Ирма бе до известна степен негова съучастничка. Нямаше причина да се съмнява в достоверността на обясненията на Мери и от своя страна бе дал тайно разпореждане до всички префектури в Съединените щати да търсят и узнаят мястото, където се намира Ирма, да я следят и да не я изпускат от поглед до второ нареждане. Властите бяха упълномощени да я арестуват, в случай, че се опита да се укрие или избяга, тъй като по онова време тя бе живяла в дома на Шмит.