Колкото и да беше странно, Бърнард не можеше да направи други заключения при данните и съвпадението на фактите, които му бяха представени. Норт беше изчезнал безследно, възможно бе Ирма да знае къде се крие или пък самата тя да го укрива. Нейната разправия и преговори с Норт в дома на Мери, чиято компаньонка бе, останаха неизвестни за външния свят. Те бяха дали само повод на полицая, който по природа и като професионална деформация вижда навсякъде подозрителни хора, да мисли, че срещите й с Норт имат някакво отношение към убийството. За да дойде до такова заключение, Бърнард дълго бе размишлявал.
Внезапното появяване на Ирма в Ню Йорк, нейното ангажиране като компаньонка на Мери, втората съпруга на Норт, тайните й свиждания с него — всичко това за мозъка на един полицай, свикнал да вижда в обикновеното необикновено, беше достатъчно, за да го накара да мисли, че Ирма е престъпница.
Той отново бе зает с разсъждения в тази посока, когато вратата се отвори и на прага застана висок, строен човек.
— Добър вечер, Маршъл!
— Добър вечер! Я, кого виждам! Дали не ме лъжат очите!? Полковник Роджър!
— Да, самият той! Представям ви се по случай завръщането си от отпуск.
— Извинете, господин полковник, но доста сте закъснели. Просрочихте отпуска си без никакво разрешение!
— Не съм виновен за това — отговори Роджър, изненадан от студения прием на Бърнард. — Бях тежко ранен, лежах цели месеци, така че не можех да се върна по-рано.
— Ранен ли казахте, господин полковник? — попита Бърнард малко по-внимателно.
Роджър се почувства обиден от тази студенина. Какво се бе случило с Бърнард? Той винаги го бе посрещал приятелски, а сега го намираше толкова променен.
— Спомняте ли си онази голяма катастрофа по Мисисипи преди няколко месеца? — запита Роджър също толкова хладно.
— Ах, да, вие говорите за взрива! — отговори Бърнард.
— Аз бях един от пътниците на този нещастен параход — поясни полковникът лаконично.
— Невъзможно! Зная, че нито един човек не се е спасил от тази катастрофа!
— При все това има един и това съм аз! Спаси ме едно непредвидено обстоятелство. Предупредиха ме малко преди избухването да напусна парахода. Няколко секунди след това той бе вдигнат във въздуха. В болницата съм лежал дълго време в безсъзнание.
— Съжалявам много — каза Бърнард хладно, което отново направи неприятно впечатление на Роджър.
Полковникът бе твърде горд, за да се унижи да поиска обяснение от Бърнард за обрата в отношението му към него, затова реши да отговаря на въпросите му все така сухо.
— Вижда се, че не сте сполучили да арестувате престъпника — продължи Бърнард.
— Не, за жалост, въпреки че го преследвах много отблизо — отговори Роджър и разказа накратко за пакостите на Норт в Нови Орлеан и печалната участ на фамилията Сейнт Артай.
Бърнард изслуша внимателно полковника и въпреки че не стана по-дружелюбен от това, все пак призна, че Роджър е действал енергично и умело.
— Тъкмо се занимавах с това дело — каза той, като посочи дебелия том книжа. — Можете ли да ми кажете къде се намира сега Ирма, първата съпруга на Норт?
Полковникът трепна — нещо, което не убягна от острия поглед на шефа на тайната полиция.
— Не — отговори Роджър. — Не зная къде се намира тази клетница, защото тя изчезна безследно. Научих, че е тръгнала за Колумбия, но нищо повече не можах да узная.
— Но не представлява голяма трудност да се открие тази жена или местата, където се укрива! — настоя шефът на тайната полиция, като гледаше изпитателно полковника.
— Не разбирам защо толкова държите на това — отвърна Роджър и поклати глава. — Изглежда, че тя също е заподозряна в нещо.
— Дори и така да е, има ли значение — каза Бърнард, като наблягаше на всяка дума.
Роджър отстъпи крачка назад.
— Шефе, уверявам ви, че грешите! Как можете да се съмнявате в мисис Норт. Тя не е способна да извърши и най-дребното престъпление.
— Това е ваше мнение — възрази Бърнард сухо. — Аз обаче гледам на нещата другояче.
Полковникът усети, че кръвта му закипява.
— Държа да забележа, мистър Бърнард, че онзи, който е обвинил мисис Ирма пред вас, е подлец, когото аз ще привлека под отговорност.
— Внимавайте, г-н полковник, аз зная своите задължения и ще работя, както ми диктува разумът — отвърна началникът.