— И смятате да преследвате нещастната Ирма? — извика Роджър огорчен.
— Това не ви засяга! — каза Бърнард енергично. — Наистина вашето мнение за невинността на мисис Норт е малко странно.
— Напълно ясно и оправдано е — каза полковникът. — Който познава добре и отблизо тази жена, ще се съгласи с мен.
— Понякога външността мами — отбеляза Бърнард. — Ще бъда принуден да ви представя случай да се убедите сам в нейната виновност или невинност.
— На мене ли? Защо именно на мен? — учуди се Роджър.
— Ще встъпите ли в длъжност? — запита изведнъж шефът.
— Да, затова съм дошъл, да получа вашите заповеди.
— Добре. Сега ще ви натоваря с една задача, която ще ви даде необходимото осветление, г-н полковник! — каза Маршъл. И като се замисли за една минута, добави: — Върнете се там, където загубихте дирите на мисис Норт, и разпитайте навсякъде най-щателно къде се намира и какво прави. Ако успеете да я доведете в Ню Йорк, ще заведа следствие срещу нея.
— С други думи казано, да я арестувам и да я доведа тук, така ли? — попита полковникът, като сдържаше с мъка възбудата си.
— Щом искате да наричаме нещата с истинските им имена — да, така е! — отговори Маршъл.
— Тогава отказвам да изпълня тази заповед! — отговори полковникът рязко.
— Какво? Добре ли чух? Не искате да изпълнявате моите заповеди? — запита раздразнен шефът.
— Не искам! — отговори Роджър твърдо.
— А знаете ли последствията, които води след себе си един такъв отказ? — предупреди Бърнард.
— Разбира се! — отвърна студено Роджър.
— И?
— Приемам уволнението си! — каза полковникът решително.
— Помислете си добре, полковник. Иска ми се да вярвам, че сте произнесли тези думи малко прибързано — забеляза Бърнард.
— Никога не оттеглям думите си! Държа на отказа си.
— Добре тогава, нашият разговор е изчерпан — отсече Бърнард.
Полковник Роджър се поклони и напусна работния кабинет на шефа на тайната полиция.
— Още една минута само, г-н полковник! — извика Бърнард.
Но Роджър не го чу, защото вече беше излязъл. Той напразно се мъчеше да разбере какво се бе случило в Ню Йорк по време на неговото отсъствие, та се е стигнало дотам самата Ирма да бъде заподозряна. Дали целият свят не беше се обърнал против нещастната жена, та тя да не може никъде да намери покой? Какви демонски сили бяха пуснати в ход, за да се стигне до нейното мнимо участие в престъплението?
Роджър всъщност не знаеше много добре какво му предстои да прави при така стеклите се обстоятелства. Дойде му наум да отиде да види втората жена на Норт и да научи от нея някои подробности. Сега тя бе за него единствената отправна точка, от която можеше да започне своите разобличения, за да разпръсне съмненията върху Ирма. Той се качи на един файтон и се отправи към двореца Гулд. Но беше напразно, защото там узна, че Мери бе заминала нанякъде за неопределено време, като съобщила само, че ще се обади от южните щати.
Това известие накара Роджър да се запита какво можеше да търси Мери в южните щати. Дали не беше отишла там да търси Норт и Ирма? Такова едно предположение не изглеждаше за Роджър съвсем неоснователно.
Изведнъж друга мисъл премина през трескаво работещия му мозък. Той бе отказал на Бърнард да доведе Ирма в Ню Йорк, но ако Бърнард натовареше с тази задача някой друг, който би издирил Ирма и би се отнасял грубо с нея?!
Не, това не биваше да се допусне.
Той реши да тръгне да търси Ирма и като я намери, да я заведе в Германия, където тя щеше да бъде защитена от всякакви притеснения. Трябваше да намери някого, който да му обясни подробно неясните събития, станали през време на неговото отсъствие от Ню Йорк, защото иначе щеше да се лута в лабиринт от предположения и да работи „на тъмно“. Той обаче не намираше такъв човек. Може би само слугите на Мери биха били в състояние да кажат нещо. Понеже беше сигурен, че ще бъде уволнен, Роджър се чувстваше по-свободен. Като реши да действа бързо, той започна да наблюдава двореца на Гулд и успя да открие в една гостилница кочияша на Мери.
Чрез един много щедър бакшиш, придружен с обещанието, че ще пази тайна, той го спечели на своя страна. Кочияшът разказа на полковника, че отначало Мери живеела много уединено и не приемала абсолютно никого.