— Само напоследък — прибави старият човек — господарката ми стана малко особена в обноските си.
— В какво точно, разкажи! — настоя Роджър с добре прикривано любопитство.
— Поведението й стана наистина странно. По-рано тя никога не напускаше Ню Йорк. Сега много често ходи във вилата си в Далбъри и често прекарва там дори по-продължително време. И… — старецът се огледа предпазливо на всички страни, за да види няма ли някой, който да го слуша. — Какво да кажа — пошепна той, — един глупав слух се разнесе… Но Ана, слугинята, започна да твърди, че госпожата живеела там с някакъв мъж.
Роджър заслуша внимателно. Това беше нещо важно.
— Никой не знаеше с положителност каква бе всъщност истината — продължи кочияшът. — Но и външно госпожата много се бе променила. По-рано бе бледа, тъжна, замислена, а сега бе станала добра, весела, пълна с енергия, така че всички се чудеха на промяната в нея. Но това нейно добро разположение не трая много — само няколко седмици. Един ден пристигна някакъв гост — възрастен господин от Германия, който носеше благородническа титла… Фейзелщайн ли беше…
— Хоенщайн — помогна му Роджър, едва сдържащ вълнението си от важното откритие, до което се бе добрал.
— Да, така беше. Граф Фон Хоенщайн! Той идва няколко пъти и след това аз го заведох с мисис Мери на станцията, от където заминах за вилата. Когато след няколко дни тя се върна, беше толкова променена и съкрушена, че ние се уплашихме, като я видяхме.
— След това старият граф идва ли пак? — попита Роджър.
— Да! Той посети още няколко пъти госпожата. Чухме след това, че си заминал. Не след дълго и господарката ми си стегна куфарите за път.
Като се връщаше към дома, Роджър разсъждаваше върху всичко, каквото му бе разказал кочияшът. Коя ще е била тази тайнствена личност, която се е подвизавала във вилата? Дали Мери не е имала някакъв любовник, когото е криела там? Но щом и графът я е посещавал във вилата, това неизвестно лице може би има някаква връзка и с Мери, и с него. Освен това защо ли е дошъл графът в Америка? И най-накрая, тази промяна у Мери след отиването й във вилата заедно с графа. Това не се беше случило току-така!
Полковникът напрягаше мозъка си, за да разгадае неяснотите, но не можеше да изгради едно твърдо предположение, защото му липсваха още факти.
Без съмнение промяната у Мери, така силно поразила слугите й, бе свързана непременно с графа, а също така и със заминаването й след неговото посещение във вилата. А графът бе баща на Ирма.
Тук лежеше развръзката.
Когато Роджър влезе в стаята си, погледът му попадна върху един голям жълт плик, оставен на писалищната му маса. Отвори го бързо и очите му пробягаха по съдържанието му.
— Уволнението ми! — промълви той. — Очаквах го. Идва тъкмо навреме. Като не съм обвързан със служебни задължения, по-лесно ще мога да разгадая загадката.
Преди всичко полковникът реши да потърси и намери Ирма и да й съобщи за пристигането на баща й в Америка. Той вярваше напълно в нейната невинност и сега можеше да й бъде много полезен. Обладан от любов, Роджър тръгна да търси любимата жена.
В тъмнината, която обгражда всяка човешка съдба, още една сила, невидима за окото и недоловима за съзнанието, се подготвяше да окаже помощ на Ирма.
Една среща
Ернст Крюгер, бившият оръженосец на граф фон Хоенщайн, служеше сега като кочияш в една ферма близо до Марвил. Той не бе получил никакъв отговор на писмото, пък и изобщо не беше очаквал такъв от страна на графа. И затова колко голямо беше учудването му, когато един ден неговият сегашен господар го повика и му каза, че някакъв господин иска да говори с него.
Кочияшът напусна бързо двора на обора и се отправи към къщата на господаря си, откъдето фермерът му правеше знак да побърза. Ернст влезе тичешком, но се стресна, като видя един висок стар господин, който пристъпи още по-близо към него.
— Боже господи! — извика Крюгер. — Сънувам ли? Буден ли съм или не! Моят господар… граф Фон Хоенщайн!
— Да, Ернст, аз съм! Получих твоето писмо, в което ми съобщаваше това, което аз отдавна исках да зная. Дойдох да разбера какво става! Ако искаш, пак ще те взема със себе си в Германия и никога няма да забравя твоята услуга.
Очите на кочияша се навлажниха.
— О, господин графе, с каква радост ще дойда с вас. Вече се наситих на Америка, въпреки че не мога да се оплача от сегашния си господар.