Старият съдия, приел тогава Ирма, бе умрял, така че благородникът не можа да узнае за намерението на дъщеря му да посети мормоните, повярвала, че Лидия се намира в ръцете им.
Граф Фон Хоенщайн се отчая, като разбра, че Ирма е изчезнала, без да остави и най-малка следа след себе си. Той стоеше опечален и вдълбочен в мисли в стаята на хотела си и не знаеше накъде да се отправи.
Влезе слугата Йохан и доложи, че някакъв господин желае да говори с графа.
— Как се казва?
— Роджър.
— Роджър ли? Не го познавам, но го покани да влезе.
— Извинете ме, че ви безпокоя, г-н графе! — каза Роджър, като влезе. — Идвам като непознат, но свързан с вас чрез една обща цел, която преследваме и двамата.
— Обща цел ли, г-н Роджър? — повтори Фон Хоенщайн учуден. — Как да разбирам тези ваши думи? Моля ви, обяснете ми, ако обичате!
— На вашите услуги, г-н графе! — каза Роджър сериозно. — Повтарям ви, че ние двамата, всеки за себе си, преследваме една обща задача. Вие сигурно търсите вашата изгубена дъщеря.
Графът скочи от стола.
— Знаете ли нещо за нея? Къде се намира тя сега?
— За нещастие не зная това, но искам да разбера. Следя пътя й още от пристигането й в Америка, но сега за малко го изпуснах от погледа си.
— Значи вие сте в течение на това, което става с дъщеря ми? — каза графът радостен. — Тогава моля ви, разкажете ми всичко, което знаете за нея, най-настоятелно ви моля! По какви причини сте се интересували от съдбата на моята дъщеря?
— Би се получил много дълъг разказ и се опасявам да не ви отегча.
— Щом ще чуя нещо за своето дете, никога няма да почувствам отегчение, дори да слушам цяла нощ. Прочее, моля ви още веднъж нищо да не скривате от мен…
Роджър започна да разказва. Старият граф беше приседнал на канапето и слушаше с най-голямо внимание Роджър, който описваше спокойно и точно перипетиите и страданията на нещастната Ирма. Йохан също стоеше зад вратата и следеше със стиснати челюсти разказа, едва сдържайки изблика на състрадание в себе си.
Роджър свърши разказа си с пътуването на параходчето, на което Ирма се бе качила заедно с Норт. Старият граф изслуша всичко внимателно и хвърли благодарствен поглед върху този човек, който му вдъхваше доверие.
— От този момент нищо повече не съм чул за нещастната жена — прибави Роджър, завършвайки историята на Ирма.
Лицето му изразяваше лека печал.
— Откакто престъпникът ви избяга, правихте ли опити да търсите дъщеря ми? — запита графът.
— Сега вече не съм шеф на полицията, защото си подадох оставката — отговори Роджър.
— Оставката ли? Да не би тя да е във връзка с моята дъщеря?
— Да не говорим за това. Но да се върна на първия ви въпрос. Мога да ви кажа, че поради нараняването си бях задържан на легло цели месеци. Едва сега можах да подновя моите издирвания и случайно прочетох адреса ви в пътническия лист. Затова и аз се настаних в този хотел.
Изпитателният поглед на стария граф срещна страдалческото лице на своя събеседник.
— Е, добре, г-н Роджър, аз зная вече, че моята дъщеря преди няколко седмици е била в Марвил — каза Фон Хоенщайн и разказа какви разследвания бе направил той самият. Извади и писмото на Ернст и го прочете на Роджър, който се трогна още повече. Графът забеляза това и каза деликатно:
— Вие обичате моята дъщеря, не отричайте!
— Повече от себе си! — въздъхна полковникът.
Графът съчувстваше на Роджър. Вече беше разбрал, че бившият шеф на полицията е бил ангел хранител за нещастната Ирма.
— Как ще мога да ви се отблагодаря, г-н Роджър? — каза той прочувствено.
— Не желая никакви благодарности, господин графе. Това, което съм направил, е излязло от сърцето ми, защото обикнах вашата дъщеря още от първия миг, когато я видях. Аз я помолих да стане моя съпруга, но тя ми отказа по един благороден начин. Разделих се с нея, но я защищавах от всички опасности, които я заплашваха, доколкото можех.
— Дъщеря ми е графиня Фон Хоенщайн, г-н Роджър — каза графът с гордост. — Ние, Хоенщайн, знаем да мълчим.
Роджър се замисли. В този момент виждаше пред себе си ангелското лице на Ирма. Старият граф се наведе и сложи ръка на рамото му.