Мъжът и жената седяха при огнището и гледаха мълчаливо огъня, който бяха наклали.
— Какво ще кажеш за тази работа, Джим? — попита жената след няколко минути.
— Какво да ти кажа! След катастрофата на влаковете тяхното идване тук е обяснимо. Тази дама ми се вижда богата. Никак не е чудно, че не е искала да остане на мястото на произшествието, за да гледа умиращите.
— Не говори такива глупости! — възрази жената остро. — Моята мисъл е друга! Какво ще кажеш за жената? Тя е богата!
— Възможно е — отговори мъжът.
— Видя ли гребена, който носи? — продължи жената, отивайки ясно към целта си. — Той е покрит с диаманти. Не се съмнявам, че има в себе си и пари!
— Но каква полза? — забеляза мъжът.
— Каква полза ли? Те могат да станат наши!
— Не говори глупости!
— Де, де! Ти беше съден някога за кражба — отговори жената ехидно. — Пък и аз имам дълги пръсти. Трябва да опитаме. Нужни са ни пари. Това е! Сега ни се удава удобен случай да си ги набавим.
— Кой знае! — поклати глава мъжът.
— Слушай! — прекъсна го жената. — Негърката трябва да преспи тази нощ в плевника, а госпожата ще легне в другата стая, така че да можеш да работиш спокойно.
— Само убийство да няма — отвърна човекът. — Такова нещо не мога да извърша.
— Няма да стане нужда. Ще наредим работата хитро. Стаята няма ключалка. Ще се вмъкнеш и ще вземеш чантата й. Сигурно там си държи парите. Не вземай украшението, защото то може да ни издаде.
— А ако се събуди?
— Няма нищо, ще я следиш и щом усетиш, че се размърдва, ще избягаш веднага навън. На сутринта ще се вържем сами и когато тя дойде да се оплаква и ни намери така, ще й кажем, че през нощта са ни обрали разбойници. Ще плачем и ще охкаме, за да я заблудим. Ще разхвърляме и нашите вещи, за да се вижда, че и при нас са тършували.
— Чудесно! — забеляза той. — Но ако тя се събуди и тръгне веднага след мен?
— Бъди сигурен, че няма да тръгне след тебе. Ще вика и ще крещи, но няма да се помръдне от мястото си. Ти прави това, което ти казвам.
— Добре, признавам, че си съобразителна.
В това време Ирма и Юнона разговаряха за гостоприемството на съпружеската двойка.
— Юнона няма доверие в тях — каза негърката. — Те само се показват добри. Това е доказателство за лошо сърце. Юнона ще бди.
— Виждам, че си много мнителна, Юнона! Вярно е, че тези хора и на мен не направиха добро впечатление, но утре ще им платя добре и ще си отидем.
След малко жената на заселника покани Ирма и Юнона на вечеря. Ирма остана доволна от храната.
— Вярвам, че сте много уморена. Постлах ви в другата стая, а негърката ще спи в плевника.
Ирма искаше да задържи Юнона при себе си, но хазайката обясни, че няма постелки за нея. Негърката изпрати Ирма с един скрит поглед, който казваше, че тя ще бди добре през тази нощ.
Когато Ирма се прибра, поиска да заключи и видя, че вратата няма ключалка. Облада я лошо предчувствие въпреки уверенията на жената, че нищо лошо не може да се случи и че наоколо живеят само добри хора. Тогава Ирма реши да не заспива и само да полежи облечена, и то за малко, докато си почине. Тя се ослушваше плахо при всеки шум, но нищо определено не можеше да долови. Само дъждът плющеше навън.
Изведнъж се стресна. Стори й се, че дочу стъпките на човек, който се приближаваше към нейната стая. Тя беше угасила свещта. Гледаше към вратата и видя как тя бавно се отвори. Влезе някакъв мъж, който пристъпваше бавно и се ослушваше.
В това време друга една сянка застана на вратата. Ирма я видя добре. Стори й се, че в ръцете на силуета до вратата блесна оръжие, и едва не припадна от страх.
Междувременно човекът се приближи до стола, на който Ирма беше сложила чантата си. Той се наведе бързо, взе я и излезе като стрела навън, затваряйки вратата след себе си.
Това не беше някои друг, а самият хазаин. Той обаче скоро разбра, че сянката, която се бе появила на вратата, е негърката, за която погрешно си мислеха, че спи в плевника. Юнона само бе се престорила, че си ляга. В обора тя постоя около половин час и след това пак се върна на пруста. Тя се зачуди много, като видя, че кучето не е на мястото си. Това бе знак, че се крои нещо. Тогава се промъкна неусетно до пруста и се ослуша. Беше вече след полунощ, когато видя, че хазаинът се промъква крадешком. Юнона беше убедена, че човекът нямаше намерение да убива Ирма, а иска само да я ограби, затова го остави да извърши кражбата, за да се намеси в последната минута. Когато заселникът се приближи до леглото на Ирма, Юнона вече се бе прицелила в главата му с револвера си. Той не подозираше в какво опасно положение се намираше. Но когато тя видя, че крадецът взема само чантата, се оттегли много предпазливо, за да не бъде забелязана.