В това време пристигна в града кметът на Луисбърг и като срещна Ирма, я помоли отново да излезе на сцената. Ирма отначало не се решаваше да приеме, но като си спомни, че й трябваха много пари, за да търси Лидия, отстъпи със съгласието на Илайза Клариндън, която кметът увери, че Ирма има великолепен глас.
Спомени
Веднага след пристигането им Ирма си легна. Пътуването я беше изморило твърде много, Юнона й помогна да се съблече и й разказа колко любезно е била приета от слугите.
На следващия ден младата мис Клариндън бе във възторг от добрата си и любезна приятелка. После тя принуди Ирма да й покаже всичко, каквото притежаваше. Мистър Клариндън проследи с благородна усмивка двете млади дами, уловени ръка за ръка, които се разхождаха под сянката на дърветата.
— Нямаме много време до обяд! — извика Илайза. — Ще ви представя днес на годеника си. Колко ще се радва, че съм си намерила приятелка.
— Желая ви много щастие — каза Ирма топло. — Уверена съм, че животът няма да ви донесе друго, освен най-хубавото!
— О, кажете ми, вие сгодена ли сте? — попита Илайза с чистосърдечна наивност.
— Не, аз живея съвсем сама и с труд си проправям път в живота.
Кметът, на когото бе направила впечатление, я беше помолил и тя сама бе обещала да пази най-дълбоко мълчание около своите преживявания, така че минаваше като неомъжена.
— Така млада и хубава — каза Илайза замислено. — Но почакай само, мис Норт, ще бъдеш обикната от всички веднага щом започнеш да ходиш в дружествата.
Ирма не отговори.
— До женитбата ми с Едгар има още много време! — извика Илайза. — Татко казва, че трябва да чакам още най-малко една година, тъй като съм била много млада, но аз съм почти на седемнадесет години! Наистина, татко е прекалено строг!
Ирма се приготви да отговори нещо, но мистър Клариндън извика от прозореца:
— Едгар дойде, Илайза, елате с мис Норт на масата!
— Да отидем бързо горе! — извика младото момиче, като дърпаше Ирма след себе си.
При влизането на двете дами в трапезарията Едгар се закова на мястото си. Магическото видение Ирма, която се кланяше пред младежа като принцеса, го заслепи.
Илайза се хвърли на врата на годеника си и го целуна нежно.
— Е, харесва ли ти мис Норт? — извика тя. — Не е като мис Клайв. Бъди уверен, Едгар, че тя е много добра и любезна, така че ще науча много неща от нея.
— Дете, няма ли да се вразумиш някога? — попита мистър Клариндън любезно. — Мислиш, че това е начинът, по който трябва да представиш бъдещата си приятелка на Едгар?
— Не ме мъмри, тате! — отвърна Илайза. — Мис Норт ми харесва и аз я обикнах още от първата минута. Следователно тя трябва да се хареса и на Едгар. Нямам ли право?
— Сигурно, мило дете, ти винаги имаш право! — каза Едгар, като помилва зачервеното й лице.
По време на обяда мистър Клариндън говори повече от всички — за новостите от пристанището и за много други неща, които никак не интересуваха дамите. Едгар отговаряше с удоволствие, но скритите погледи, които хвърляше от време на време към Ирма, показваха, че би му било по-приятно да разговаря с двете дами.
Обядът най-после свърши и мистър Клариндън стана, тъй като беше свикнал да си почива след обяда.
— Не се безпокойте, деца, аз ще отида в стаята си и ще се върна за кафето.
През времето, когато бащата разговаряше с Едгар, Илайза бе започнала разговор с Ирма и сега привлече годеника си в него.
— Ще ни разходиш ли утре с яхтата си, Едгар? — попита тя с подкупваща усмивка. — Толкова ми се иска да се разходя по море, а и времето е чудесно.
— Ще ми бъде трудно, Илайза — отговори Едгар замислено. — Имам много работа в пристанището и рядко имам възможност да се измъкна.
— Но веднъж ще направиш изключение, Едгар, не бъди толкова лош, направи ми това удоволствие! Искам да покажа на мис Норт изгледа на нашия град откъм морето. Ще отидем до острова на пристанището, затова ни стига само един следобед.
Едгар хвърли нежен поглед на Ирма, която мълчаливо бе изслушала разговора.
— Ще направя всичко възможно — каза той — и утре сутринта ще ви дам отговор, дали ще бъда свободен или не…
— Ах, да, Едгар, отсега се радвам! Ти си един много смел моряк, така че с тебе няма да ме е страх от никаква опасност!
— Обичате ли да се разхождате по море, мис Норт? — обърна се Илайза към Ирма.