— Много рядко съм имала случай да правя подобни разходки — отговори Ирма. — В Германия, някогашното ми отечество, родното ми място се намира сред планини и освен пътуването ми през океана не съм имала друг случай да се кача на параход.
— Вие сте от Германия? — намеси се в разговора Едгар. — Позволявате ли ми да ви попитам защо напуснахте отечеството си?
— Бях самотна — отговори Ирма внимателно — и повярвах, че в Америка ще мога да си създам едно по-сигурно съществувание.
— Горката жена! — промълви Илайза със състрадание. — Кой знае колко много сте страдала!
— Да, имах много неприятности! — отговори Ирма. — Но бог ми е помагал, тъй че намирах всякога, и в най-тежките минути, подкрепа и помощ.
— Елате, мис, да отидем в градината! — предложи Илайза след малка пауза. — Ще покажа на вас и на Едгар замъка, който баща ми построи за мен. Едва вчера работниците го завършиха. Колко много се зарадвах! Кажете ми, моля ви, мис Норт, имате ли в Германия замъци?
Ирма потвърди:
— В нашата страна има много останки от замъци на средновековните феодали.
— Ах, това е чудесно! Щом е тъй, кажете ми дали тази постройка е такава, каквато трябва да бъде. Идеята и плана извадихме от един английски любовен роман и татко много пъти е поклащал глава пред моите изисквания.
Младите напуснаха трапезарията и скоро навлязоха в градината, която сякаш ги привличаше със сенчестите си алеи. Домът на мистър Клариндън беше разположен извън града и беше заобиколен с големи градини, сред които се издигаха красиви вили.
Илайза вървеше до Едгар и беше сложила фамилиарно ръката си върху талията на Ирма.
— Погледнете моята опера, мис Норт! — извика тя весело. — Татко казва, че е безформена маса от камъни. Но какво разбира той от романтизъм!
Ирма остана учудена, като видя, че пред нея се издига изкуствена могила от величествени скали и развалини с тераса, която гордо се издигаше над върховете на зелените дървета. Те се изкачиха по стълбите, издълбани в скалите, и влязоха през портата сред развалините, откъдето каменна стълба водеше горе на едно възвишение. След като се качиха, тримата седнаха на една скамейка, вградена в зида.
От това място зрението се скиташе свободно между върховете на дърветата, люлеещи се от вятъра, и се виждаха селските къщи, разпръснати тук-там из морето от зеленина на полето, а по-нататък се простираше заливът, в който беше разположено пристанището, винаги оживено с многобройните кораби, които сновяха из него. Всичко това представляваше омайваща гледка. Зелени като смарагд островчета се подаваха от синкавата вода. На едно от тях гледаха заканително към хоризонта мрачните зидове на форта Самтър.
Едгар целуна годеницата си.
— Но това е омагьосващо! Не мислех, че си способна на едно такова…
— О, ти не знаеш колко съм романтична — шегуваше се Илайза. — След като се венчаем, аз ще се облека като благородна дама от средновековието, а пък ти ще се разхождаш с блуза и чизми с шпори, както са ходили някогашните кавалери!
— А защо не и в цяла броня? — изсмя се Едгар, като прие шегата. — В такъв случай ще имаш сутрин задължението да ми държиш предницата на шлема, за да не пада, докато си пия кафето.
— Не те е срам! Ти се подиграваш с мен — каза Илайза, като се правеше на сърдита. — Почакай само, ще избягам и ще се скрия така, че да не можеш повече да ме намериш!
В следващия миг тя се спусна по стълбите, последвана от Едгар, и се скри зад един зид.
Ирма остана сама на терасата, без дори да забележи, че годениците я бяха напуснали. Едно неясно чувство бе завладяло съзнанието й. Пред очите й стоеше запустял замък от германските планини, откъдето често беше гледала надолу под стрехите на родния си дом. Там, както и тук, мрачната кула от развалините на стария германски замък завършваше с тераса, на която графската дъщеря бе седяла по цели часове да слуша тайнственото шумолене на елхите. В тази минута тя беше забравила всичко. Единствено красивото й отечество владееше мислите й и тя се чувстваше далеко-далеко между дивите скали на замъка Хоенщайн.
Едгар беше намерил годеницата си и й се караше за глупавите прищевки.
— Наистина, ти си още дете — каза той недоволен. — Ще помоля твоята компаньонка да се държи по-строго с теб. Ти си вече сгодена и трябва да изоставиш веднъж завинаги тези детинщини.
Илайза недоволна последва Едгар, който се отправи към кулата. Внезапно той се спря смаян, когато погледна към терасата, където пъргавата снага на Ирма като че ли се отделяше от небесния лазур.