— Какво ти е, Едгар? — попита Илайза, като се приближи до годеника си.
— Сякаш е принцеса от други времена! — отговори той, като се мъчеше да успокои дишането си, без да снема поглед от терасата. Той имаше право, защото нямаше нужда от богато въображение, за да се види, че съществото от терасата беше красавица, която сякаш се беше събудила от вековен сън, и като се разхождаше сред развалините, оплакваше безвъзвратно отлетялото минало, изпълнено с красота.
Илайза се любуваше на ангелското лице на Ирма, която гледаше замислена надалече пред себе си, облегната леко на ръката си.
— Не е ли красива, Едгар? — забеляза Илайза. — Сякаш е богиня, а не човешко същество!
Той кимна одобрително, но не отговори, защото му беше трудно да отдели погледа си от тази красива жена. Най-сетне въздъхна дълбоко и погледна в сините очи на Илайза, които още бяха устремени към Ирма.
Изведнъж Ирма трепна и напусна терасата с ръка на челото. На портата към развалините я посрещна Илайза.
— Кажете ми, любезна мис Норт — запита я тя, като я дразнеше, — не бяхте ли прелетели като омагьосана принцеса до Германия, далечното си отечество. Тъкмо това видях там горе.
Ирма погледна въпросително към терасата, после към Илайза, хвана я за ръката и я отведе със себе си.
— Да, трябва да си го изповядам — продължи младото момиче. — Гледах ви скришом, когато бяхте горе на терасата. Когато като дете четях приказки, желаех да видя чудеса и омагьосана принцеса в някой пуст замък. Да, ако искате, вярвайте, но ви казвам, че като ви видях преди малко там горе, почувствах, че горещото ми желание от детството се е изпълнило.
Водовъртеж
Животът на Ирма и тук не протече така мирно, както бихме могли да си въобразим и както тя желаеше. Нейната красота й пречеше да се отдаде само на себе си и да заживее тихо. Напротив, тази красота увличаше всекиго и не даваше покой на никой мъж, който се беше доближил веднъж до Ирма. Нямаше сигурно предпазно средство срещу съблазняващата красота на Ирма и всеки можеше да попадне в изкушението да се увлече и забрави и най-светите си задължения. Това беше неизбежната съдба на Ирма и нейната трагедия. Какво можеше да направи тя, за да го избегне? Да изчезне съвсем от света? Но това бе невъзможно. Тя трябваше да живее — не само заради себе си, но и заради своето дете.
На следващия ден по обяд Едгар се намираше на борда на яхтата си и гледаше с нетърпение към кея, очаквайки пристигането на двете дами. Двама млади моряци бяха заети с платната и чакаха заповед за отплаване.
Денят бе чудесен. Слънцето прежуряше силно. Лек морски ветрец галеше страните и косите. Изведнъж очите на Едгар светнаха. Острият му поглед бе открил един файтон, който се носеше по дължината на кея.
— Ето ги! — прошепна той. — Те са…
Младият човек трепна, сякаш нещо прекъсна мислите му. Елегантният впряг се приближаваше с бързината на вятъра и спря пред яхтата.
— Добре дошли! — извика Едгар и се завтече към файтона, за да поздрави своята годеница и мис Норт.
И двете носеха отворени тоалети. Роклята на Ирма подхождаше на кръшната й снага толкова добре, че Едгар не можа да се въздържи да не изрази с възклицание своето възхищение. Той отведе двете дами в кабината. Яхтата бързо навлезе навътре в морето поради големия отлив. Скоро прекосиха залива при форт Самтър и спряха на пристана. Пред ресторанта на брега Едгар запозна дамите с няколко офицери от форта.
На връщане излезе силен вятър. Наближаваше буря. Яхтата попадна във водовъртежи моряците побързаха да вземат всички предпазни мерки. Отново се върнаха към форта.
Едгар си беше съставил плана за спасение, според който, когато яхтата стигнеше до брега, той щеше да вземе Ирма на ръце и да я пренесе. Така и стана. Едгар я обгърна и тя затвори очи. Въпреки че беше въпрос на живот и смърт, Едгар усети страшно вълнение при допира с тялото на тази красива жена. Илайза беше изнесена на брега от друг моряк. Яхтата, с малки повреди, също бе спасена.
Нова любов
Множеството веднага се насъбра около Едгар, който беше освободил ръцете си от Ирма и я бе пуснал да стъпи. Тя стоеше на крака, докато Илайза беше примряла в ръцете на ресторантьора.
— Моля ви се, заведете дамите в една стая — помоли го Едгар. — Те са съвсем мокри.