— Не, татко! За бога, не! — извика Едгар. — Чувствам се добре и съм весел като птичка в гората. Ти още гледаш на мен като на дете. Та за пръв път ли се връщам от излет по море!
Той говори така енергично, че старият Поуел се зачуди на тази промяна в тона му. При все това бащата настоя, че Едгар е настинал.
— Тогава изпий поне няколко чаши топло вино! — каза той загрижено. — Толкова си се променил в лицето, че едва те познах. Да не си се скарал с някого?
— Извини ме, татко — каза Едгар. — Ти имаш право. Ще отида да си легна и утре ще бъда напълно здрав.
Едгар отиде в стаята си. Имаше нужда да насочи мислите си към нещо много пикантно или поне да ги замъгли, затова заповяда на слугата да му приготви питието, препоръчано от баща му. Той глътна една след друга няколко чаши топло вино и се тръшна на леглото, за да се избави от мъчителните си видения. Търкаля се дълго време в постелята, без да може да заспи, и когато най-после природата надви и сънят го облада, сънищата и бълнуванията му донесоха нови мъки. Сънува, че стои на пода на лодката, държейки Ирма на ръце. Тя го прегръщаше и го целуваше пламенно. Това бе върхът на щастието, когато изведнъж една голяма вълна повдигна лодката. Сега той стоеше с Илайза на брега и гледаше пред себе си в бистрата вода трупа на Ирма. Нейното красиво лице беше озарено от ослепителна светлина. То бе божествено. Тогава той се изтръгна от обятията на Илайза и се втурна към своята мъртва любима, взе я в прегръдките си и я притисна до сърцето си, което затуптя силно. Тогава се събуди.
Дона Мерседес
Да се върнем пак при Норт, които при обира на влака беше ранен и отведен някъде далече, тъй като водачът на каубоите бе сметнал за необходимо да остави колкото се може по-голямо разстояние между него и преследвачите му.
Бяха изминали няколко седмици. Благодарение на желязната си физика Норт бе надвил опасността и острата треска и като се съвзе, започна отново да крои смели планове, за да стане пак богат. Смелият авантюрист не беше на себе си от яд, че по-голямата част от сумата му се беше изплъзнала благодарение на усърдието на офицера. В сандъчетата със злато бяха намерили малко повече от един милион долара и Норт скърцаше със зъби, като си мислеше колко близо е бил до щастието. В отношенията му с Ред Карли сега съществуваше известно охлаждане, понеже Норт държеше на господарските си обноски и заради тях често влизаше в разправии с водача на каубоите.
Беше чудно как Норт умееше да упражнява демонското си господство над дивите каубои, които не смееха да реагират, когато авантюристът им кажеше остри думи или ги поглеждаше с пламенните си очи. Дори и Дългия Бен, който изпълняваше много пъти немарливо заповедите на своя шеф, бе станал съвършено друг, когато Норт се обръщаше към него със своя остър глас.
Каубоите бяха се разположили на лагер в местност, където имаше много малко трева за паша на добитъка им, но понеже Ред Карли не беше дал заповед да отидат по-надалеко, те предполагаха, че има нещо предвид, и чакаха с нетърпение да чуят неговия план.
Норт беше в колибата си, когато Ред Карли дойде и седна при него.
— Днес пристига пощата от Кларксвил. Можем да вземем богата плячка. Казват, че имало неколкостотин хиляди долара. За нещастие аз не мога да взема участие в нападението, тъй като чакам важно съобщение. Ако ти желаеш, наблюдавай момчетата да не преминат допустимите граници.
— Добре — отговори Норт. — Наситих се да стоя на едно място. Колко хора да взема със себе си?
— Двадесетина биха били достатъчни. Наистина пощата е конвоирана от малък отряд драгуни, но те ще се разбягат при първия изстрел.
— Както по-рано артилеристите, конвоиращи влака от Литъл Рок — подметна подигравателно Норт.
По лицето на Ред Карли премина сянка.
— Да, онези сякаш бяха дяволи. И днес още не мога да разбера защо се защищаваха толкова самоотвержено, въпреки че ние бяхме улеснили бягството им. Но тук такава възможност е изключена. Аз съм се срещал много пъти с драгуните и познавам добре пощата.
— На мен ми е все едно — отговори Норт. — Аз ще бъда със слугата си наблизо и ще гледам да избегна големия риск.
— Добре — отсече Ред Карли, — но не желая да си навличам ново преследване от страна на полицията и войската. Докато ти лежеше болен, нас ни преследваха. Истинско чудо е, че можахме да се отървем от ноктите им.
Норт извика Хосе, който стоеше на няколко крачки встрани, облегнат на едно дърво, и му даде нужните заповеди. В това време Ред Карли се сбогува и се отдалечи. Норт хвърли след него недоверчив и мрачен поглед, но не посмя да каже нищо, понеже знаеше, че съгласието между него и Ред Карли вече не съществуваше.