След половин час малката чета конници препускаше през долините по пътя към Кларксвил, където щяха да причакат в засада пощенската кола. След като мина доста време, гъст облак прах ги предупреди, че пощата, съпроводена от охраната, се приближаваше. Хосе даде установения знак и всички зачакаха с нетърпение револверния изстрел, чрез който Норт трябваше да обяви началото на нападението.
Вече се чуваше шумът от колелата на пощенската кола, която скоро щеше да мине покрай мястото, където се бяха спотаили каубоите, скрити в един гъсталак. Колата беше заобиколена от отряд драгуни. Младият офицер, командващ патрула, разговаряше с един от пътниците в дилижанса, а войниците яздеха безгрижно отстрани, без да подозират засадата, която ги очакваше. Когато стигнаха най-после гъсталака, лека струйка пушек се издигна бързо над елхите, след това се чу силен гръм и каубоите наизскачаха от скривалищата си с диви викове.
Ред Карли бе предвидил този път правилно — драгуните дори не си направиха труда да извадят револверите си и да стрелят по нападателите, а обърнаха конете назад и избягаха обратно в галоп, последвани от подигравателните викове на каубоите. Офицерът бе решил да се противопостави на нападението и извади ядосан сабята от ножницата си, но като чу фученето на куршумите покрай ушите си, помисли, че е по-добре да не се излага безразсъдно на гибел, смушка коня си и отлетя след войниците си.
Норт напусна заедно с Хосе поста си и слезе предпазливо по хълма. Изстрелите бяха зачестили и крясъците на каубоите ставаха все по-високи и яростни. Той побърза да слезе долу. Скоро се намери на мястото на нападението, но трепна, като видя чудноватата картина: файтонджията стоеше горе на капрата с вдигнати нагоре ръце в знак, че не иска да се съпротивлява. До вратичката на дилижанса стоеше една изключително красива жена, която държеше по един револвер във всяка ръка и действаше отлично с оръжието, за ярост на нападателите. Беше успяла да свали няколко от каубоите, проснали се на тревата, но и тя самата бе потънала в кръв. Другите каубои все повече се приближаваха към нея и стесняваха кръга. Тя беше извънредно храбра и смела. Норт беше поразен от нейното геройско държане, скочи бързо в центъра на борбата и се озова до стрелящата жена, която самоотвержено се приближаваше към сигурната си смърт. Още много малко — и те щяха да я убият.
— Стойте! — ревна Норт гръмогласно. — Спрете! Назад!
Той махна с ръка на разярените каубои и извика:
— Ние не сме убийци на жени, нито пък ще бъдем някога! Не стреляйте!
— Тя уби петима от нашите! Няма да я оставим жива! — креснаха няколко от нападателите.
— Казвам ви, че няма да стреляте! — прогърмя отново гласът на Норт. — Забранявам ви! Ще оставим жената жива и ще я вземем в лагера. Там ще решим какво ще правим с нея.
Авантюристът бе придобил такова влияние върху хората, че те се подчиниха и сега, макар и пряко волята си. Едни от тях се приближиха до ранените си другари, за да ги вдигнат, а другите взеха сандъка с парите и след малко по дивите им викове пролича, че заграбената плячка е богата.
Норт се върна при жената, която бе спасил в последната минута. Тя още стоеше неподвижно при вратата на колата и държеше здраво в ръце изпразнените револвери. Нейните живи очи проследиха Норт с някакво неописуемо изражение.
— Искате ли да ми направите една услуга? — попита тя накратко.
— На драго сърце, стига да мога — отговори Норт галантно.
— Услужете ми с вашия револвер, сър. Във вихъра на стрелбата не запазих за себе си нито един куршум, а не искам да падна жива в ръцете на тези разбойници и да стана жертва на техните скотски инстинкти.
— Лъжете се, ако мислите, че просто една разбойническа чета е ограбила пощата — каза Норт, като гледаше с пламнали очи стоящата пред него красавица. — Давам ви честната си дума, че никой няма да ви стори зло, въпреки че трябва да дойдете с нас в лагера.
— Мога ли да разчитам на вашата дума, сър? — попита жената.
— Повтарям ви, че никой от моите хора няма да се доближи до вас без необходимото уважение.
— Благодаря ви от сърце, сър! — отговори непознатата, отиде до колата и като се облегна до вратичката й като жива статуя, се загледа в дивашките изстъпления на каубоите.