Выбрать главу

Норт се беше приближил до нея и я гледаше с нескрито удивление.

Чужденката изглеждаше близка по народност до прадедите на днешните мексиканци. Беше извънредно хубава, а черните й очи притежаваха блясък и самоуверен израз, излъчваха смелост и енергия. Бликащият от тях огън беше доказателство, че тази неизвестна чужденка, заявила своето право на живот така поразително, при изключителни обстоятелства и сред тази дива местност, бе свикнала да господарства и да вижда всички в краката си. Устните й, свити и изкривени надолу, сочеха наличието на желязна воля и енергия у тази жена.

Страстното сърце на Норт заигра и се разискри от съблазнителната хубост на тази жена. Опитният прелъстител веднага скрои хиляди планове и средства, чрез които да спечели благоволението на тази чудна красавица.

Най-после обирът на пощата беше завършен. Багажът на чужденката и сандъкът с парите бяха натоварени на катъри. Ранените каубои бяха вдигнати от своите другари на коне и конниците напуснаха мястото на нападението.

Чужденката яздеше между Норт и Хосе. Тя не удостои с поглед нито един от каубоите. В лагера останалите каубои очакваха с нетърпение завръщането на конниците, понеже бяха вече предизвестени по бърз пратеник за станалото. Ред Карли излезе да ги посрещне и изгледа смелата чужденка, която се беше защищавала с нечувана храброст срещу четата на дивите разбойници, за разлика от страхливите драгуни, които бяха избягали. Като видя колко красива беше тя, неговото лице се проясни. Той дори свали шапка, когато пленницата мина покрай него.

Ред Карли отиде направо при Норт, който беше изостанал малко назад и направи един кратък доклад за добитото от нападението.

— Какво ще правим с жената? — попита Ред Карли, след като Норт свърши изложението си.

Той повдигна рамене.

— Ранила е петима от нашите и другарите им искат нейната смърт. Аз им обещах, че тя ще бъде съдена в лагера.

Ред Карли се замисли. Очите му останаха втренчени в красивата жена, която яздеше на няколко крачки от Хосе и оглеждаше живописния лагер на каубоите.

— Добре си направил! — каза най-после той. — Но какво да правим сега с нея? Нямам желание, нито ми харесва да убивам жени.

— Нито пък аз — прибави Норт. — Но ако я бях оставил там, сигурен съм, че някои от момчетата щеше да остане назад и да я убие. Затова именно я доведох тук, в лагера.

— Добре. Утре ще решим какво да правим — каза Ред Карли замислен. — Тази нощ може да преспи при Лучия. Там има отделна колиба.

Норт го погледна изпитателно, но той млъкна и тръгна бързо нататък, понеже четата вече навлизаше в лагера. Каубоите се събраха около коня, на които яздеше пленницата, и не се отдръпнаха, докато Норт не отведе жената в колибата на Лучия. Момичето излезе да ги посрещне и спря изненадано поглед върху хубавата жена. Норт и помогна да слезе от коня и се обърна към Лучия:

— Дръж тази жена под твой надзор и покрив и се постарай нищо да не й липсва. Аз ще се погрижа да й донесат багажа. След това ще заповядам на Хосе да я държи надалеко от нежеланите любопитни погледи.

Лучия се показа твърде благосклонна и обеща, че ще изпълни нарежданията на Норт.

— Тук сте в пълна безопасност! — каза той на чужденката. — Никой няма да ви безпокои. Утре рано сутринта ще дойда да видя как сте прекарали нощта и дали някой не ви е досаждал.

Норт поздрави изискано и поиска да тръгне, но жената го спря.

— Бих желала да знам името на моя спасител — каза тя, като удостои Норт с един ласкав, благосклонен поглед.

— Тук, сред пустинята, сме принудени да пазим имената си в тайна — отговори умело Норт. — Наричайте ме Роден.

— Разбирам вашата предпазливост — отговори чужденката. — Моето име е Мерседес Итърби. Аз съм от Аризона.

След това тя влезе в колибата, последвана от Лучия.

Когато Норт се върна в лагера, видя наблизо Ред Карли. Изглежда, че се беше навъртал около колибата на Лучия и бе подслушвал. Той изгледа недружелюбно Норт, но не поиска да говори с него, а се върна бързо при своя огън, който гореше малко по-встрани от другите огньове.

— И ти си се влюбил в красивата Мерседес — промълви на себе си Норт, наблюдавайки Ред Карли. — Напразно се мъчиш. Аз вече спечелих тази тайнствена жена и няма да се оставя да ми я отнемеш. Не се изпречвай на пътя ми, защото ще ти дам да разбереш кой съм аз.