Не мога да не мисля за вас!
Но аз ще удържа думата си, която ви дадох. Ще бъда верен слуга на Илайза, но не мога да й дам истинска любов, защото моята ще е посветена само на вас!
А сега позволете ми да ви помоля за една среща! Заклевам се във всичко, което ми е най-свято, че няма да ви докосна. Искам само да ви предам онова, което днес не беше възможно да изкажа. Приемете това свиждане като на умиращ, който се нуждае от последната утеха на вярата. Определете ми час, в който ще мога да чуя пак нежния ви глас. Тогава ще ви опиша душевното си състояние и ужасните си мъки, които биха смекчили сърцето и на най-твърдия съдия.
Обещавам ви, че след това няма никога повече да се приближавам до вас и ще ви гледам само отдалеч. Никога и на никого няма да кажа за случилото се между нас.
Ваш до гроб: Едгар Поуел“.
Две големи сълзи се изтърколиха по бледите бузи на Ирма. Тя обаче реши да не се съгласява на исканата среща, понеже се страхуваше, че близостта й до младия мъж би разпалила наново страстта му.
Юнона влезе в стаята й.
— Човекът още чака — каза тя предпазливо. — Той иска да му занеса отговор. Мисис написа ли писмото?
— Почакай още малко! — помоли Ирма. — Ще ти дам веднага отговора. Дотогава приготви куфарчето ми и събери и твоите вещи. Ще си заминем още днес от Карлстоун.
Юнона се спря уплашена.
— Какво? Ще заминем ли? Днес ли? Защо?
— После ще ти обясня, момиче, сега направи това, което ти поръчах! — каза Ирма. — Почакай само няколко минути, ще ти дам отговора.
Тя взе бързо перо и лист и написа:
„Уважаеми мистър Поуел,
Не се сърдя, а ви съчувствам. Надявам се обаче, че вашата болка е излечима и че вие ще успеете да я излекувате.
На срещата не мога да дойда. Искате твърде много от мен. Ние не трябва да се виждаме никога повече. Още днес напускам тази къща, но искам от вас, мистър Поуел, да устоите на обещанието, което дадохте пред мен.
Съвземете се! Сбогом завинаги!
Ирма Норт“.
— Юнона — каза Ирма, — предай това писмо на човека, който чака. След това веднага събери нещата ни — трябва да тръгнем незабавно. В десет часа, когато домът утихне, ще отида при портичката в градината. Ти ще ме чакаш там с багажа, докато дойда.
Юнона взе писмото и слезе бързо долу. Ирма остана замислена няколко минути, след това взе перото и написа друго писмо, което гласеше следното:
„Любезна мис Клариндън,
Не ми се сърдете, че ви напускам по един съвсем неочакван и странен начин. Причините за това засягат само мен и аз ви моля настоятелно да не ги търсите. При вас бях доволна, че намерих подслон. Но съдбата реши да започна отново да скитам, докато намеря някъде вечен покой.
Вие имате дом и годеник. Желая и на двама ви щастие. Бог да ви пази от всякакви беди. Аз ще се моля за вас!
Ваша признателна: Ирма Норт“.
Ирма остави перото, сложи писмото в плик и написа адреса на г-ца Илайза Клариндън. С какви надежди бе влязла тя в този дом, колко силно обикна Илайза, а сега… Силна буря бе разрушила спокойното й съществуване, бе натрошила гнездото й и беше я тласнала отново към скитническия и пълен с неизвестност живот. След час трябваше да напусне тази уютна къща и пак да започне да странства заедно с Юнона.
Наистина сега нямаше кой да утеши самотната нещастна жена. Само негърката бе едничкият човек, с когото тя споделяше своите терзания и жалби. Юнона не я оставяше никога и винаги, и в най-тежките минути, бе готова да се жертва за своята господарка.
Ирма сложи писмото на масата и въздъхна тежко. След това огледа с тъжен поглед стаята.
Първата любов
Уилям Тейлър се бе влюбил толкова силно в красивата Мерседес, че беше заслепен. Нейният вълшебен образ постоянно смущаваше въображението и мислите му. На другия ден следобед той пак искаше да посети Мерседес, но Гонсалес го изпревари и дойде при него. Той предложи да направят една разходка. Започна да уверява Уилям, че на него и на сестра му ще им бъде много приятно, ако той ги посещава по-често, всеки ден.
Уилям благодари, обеща, че ще идва често, и добави:
— Обичам безкрайно сестра ви. Това е първата ми и последна любов.
— И тя ви обича — отвърна Гонсалес. — Мога напълно да ви уверя в това. Аз съм й говорил много за вас.
— Много съм ви благодарен.