— Да — забеляза Бърнард, — това прибързано заминаване е подозрително.
Бърнард тръгна да търси цирка, като взе със себе си и Пен. Отправиха се най-напред към къщата на един каруцар, в която снощи неизвестната жена влязла, когато била следена от другия агент. Каруцарят отсъстваше, а къщата беше затворена. Тогава Бърнард отиде в една съседна гостилница.
Когато полицаите влязоха вътре, посрещна ги гостилничарят, по чието лице се виждаше, че е бивш циркаджия.
— Вие ли сте хазаинът? — попита Бърнард.
— Да, аз съм.
— Идват ли в заведението ви акробати и въжеиграчи?
— Да, моят ресторант е за такива артисти.
— Познавате ли електрическото момиче?
— Астрела ли? Как да не я познавам. Тя е първокласна артистка.
Бърнард научи името на непознатата.
— Виждали ли сте я, господа? — въодушевено запита гостилничарят.
— Не! — отговориха Бърнард и Пен.
— О, само да я видите! Когато играе, наоколо й блещукат електрически искри като звездици. Когато някой я бутне, получава веднага електрически ток. Като че ли тя самата е електрическа машина.
— Има ли червена коса?
— Да. Така говорят.
— Ами с нея заедно едно момиченце?
— За момиченце не зная.
— Циркът „Бумпо“ замина ли си?
— Да, за жалост. Той ми направи голям оборот.
— Слушай — каза Бърнард, — не знаеш ли как е истинското име на Астрела?
— Не зная. Но защо питате? — подозрително зададе въпрос гостилничарят.
— За едно наследство — каза Бърнард, като придаде на думите си тайнствена искреност.
— Нима? — каза гостилничарят заинтригуван.
— Да, но трябва първо да установим дали е тя всъщност.
— Тогава питайте стареца Блуум.
— Къде живее той?
— Ей тук, насреща. Той е каруцар. Снощи е бил ангажиран с колата си набързо от Астрела и я откарал веднага. Преди да тръгне, идва при мен, изпи едно уиски и сам ми каза това.
— Но накъде замина?
— Не ми каза.
— Дори и да бъде пиян, ще го накараме да изтрезнее — каза Бърнард на Пен, като напуснаха гостилницата и се отправиха към къщата на каруцаря.
Къщата беше затворена. На ударите никой не отговори.
— Щом изведем коня и каруцата, веднага ще изтрезнее този пияница и ще отвори — каза Бърнард. — Хайде, Пен!
Агентът влезе в обора и намери там каруцаря, прострян мъртво пиян на земята. Хъркаше юнашки.
Пен го раздруса силно.
— Ей, Блуум — извика силно в ушите му Бърнард.
— Да, милорд, искате да пътувате ли? — каза с пресипнал глас каруцарят.
— Да, веднага — отвърна Бърнард.
— Трудно ще ми е.
— Защо?
— Защото току-що се завърнах от Йорк. Цяла нощ съм бил на път.
— И аз искам да замина за там. Ще ти платя добре.
Блуум се съгласи най-после и поведе двамата полицаи.
Срещата при червената воденица
На брега на реката Делауер, на разстояние осем мили от Ню Йорк, се намираше воденица с червено боядисани дъсчени стени. Тя беше уединена и запустяла. Недалеч от нея имаше хан с кръчма. Кръчмарят беше немец на име Шулц. Под кръчмата имаше голяма изба с големи винени бъчви. По-рано избата бе служила за брашнен склад. В голямата и слабо осветена зала на кръчмата на една маса седеше Артур Норт и гледаше през прозореца пътя по продължение на реката. Той се чувстваше тук спокоен, на сигурно място. Отпиваше от една чаша вино и говореше с Шулц, стоящ зад бара. Норт беше взел със себе си голям куфар, обвит с черна мушама.
— Понеже почва да се мръква, аз мога да ви приготвя една стая за нощуване горе — каза Шулц. — Имате намерение да пътувате из страната, нали?
— Не, ще отида само до Йорк — отвърна сухо Артур.
— Искате да купите някои земи ли?
— Не. Направиха ми няколко предложения в Ню Йорк.
— Научихте ли за убийството на стария корабопритежател Шмит? Хванали убиеца, но той успял да избяга.
Норт започна да се смее.
— Вижда се, че стражарите са били страхливи като баби.
— Казват, че бил германец — продължи Шулц. — Това е жалко. Хвърля се голямо петно върху тукашните германски заселници. Казвал се Йохан Гулд и се оженил за дъщерята на Шмит. Много е чудно как тя се е омъжила за такъв авантюрист.
— Всяка жена мисли за женитба. Когато мъжът й замае главата, тогава тя пада сама в ръцете му.