— Едно време беше на друго мнение.
— Да, но моите авантюри с нежния пол са кратки. И най-красивата жена не може да ме увлича дълго. Аз имам само една трайна страст — играта на карти.
Когато той излезе, Мерседес се облече бързо, незабелязано го последва. Тя запомни добре улицата и номера на къщата, в която изчезна Гонсалес. Но и той не се съмняваше, че тя го следи. Бе предупредил преди няколко дни златаря, че ще го посети, защото е принуден да продаде една семейна скъпоценност. Бижутерът го бе изслушал доверчиво, макар да знаеше, че това е прикриване на истинския произход на украшението. От своя страна Гонсалес беше научил, че златарят се занимава с нечестна търговия.
— Колко? — попита последният.
— Сто хиляди!
— Много е. Не мога да изплатя дори половината.
Накрая се споразумяха за петдесет хиляди долара срещу разписка и с уговорката продажбата да остане в тайна и бижуто да бъде изнесено от Америка. Гонсалес трябваше да подпише разписката. Когато се върна при Мерседес, той съобщи, че старият лихвар му е дал само трийсет хиляди долара. Жената възнегодува, но Гонсалес я посъветва:
— Ти гледай годеникът да ти подари и други скъпи неща.
След това отиде в клуба за игра на карти въпреки предупрежденията на Мерседес. Щом той излезе, тя веднага се отправи към лихваря златар и поиска да купи нещо извънредно хубаво и скъпо, като прибави, че е предназначено за една видна дама, която ще напусне Америка и иска да отнесе оттам хубав спомен.
Мерседес много се зарадва, като видя, че след това уверение бижутерът й показа продаденото от Гонсалес колие. Той поиска седемдесет хиляди долара.
— Много са. Давам само четиридесет!
— На мен ми струва повече!
— Покажете разписката!
Лихварят склони и й я показа. Мерседес я прочете внимателно и извади петстотин долара, които даде като аванс и помоли златаря да скрие настрани украшението. Тя щеше да го вземе след две-три седмици. Търговецът подписа съответната разписка.
Майка и син
Госпожа Тейлър, майката на Уилям, беше много възбудена. Тя очакваше след няколко минути синът й да й представи своята годеница. Красивото лице на тази жена беше угрижено. Съобщението, което бе й направил нейният син, беше я изненадало много, въпреки че той нищо не беше й споменал за предизвестието във вестника. На тази благородна и мила жена и майка по би й се харесало, ако синът й си беше избрал за съпруга някое от момичетата от добри семейства в Сан Франциско. Много пъти в разговор с него тя бе дала да се разбере ясно това нейно желание. Сега се чувстваше обидена, че нейният син беше избрал за жена една чужденка, при това вдовица.
Уилям беше й казал какъв е бил животът на Мерседес, разказан му от брат й Гонсалес и приет без съмнения от наивния младеж. Но всичко това не можа да заличи неприятното впечатление, което беше направило неочакваното съобщение на Уилям.
Известиха за предстоящата визита.
Уилям влезе в стаята на майка си с Мерседес, а Гонсалес остана до вратата.
— Ето, майко, доведох ти моята годеница — каза синът дълбоко развълнуван.
Мерседес играеше добре ролята си. Тя блестеше от великолепие като символ на чаровната и победоносна младост. Лека като сърна, тя се отправи грациозно към мисис Тейлър, поклони се, улови нежно ръката й и я поднесе към устните си. Старата дама се възпротиви, но прегърна красавицата и разгледа добре лицето на младата жена.
— Бъди добре дошла, любезна дъще! Благославям решението на моя син да свърже съдбата си с теб и желая и двамата да намерите в тази връзка най-голямо щастие.
Във вълнението си Уилям не забеляза отсъствието на топлота, с която мисис Тейлър би трябвало да произнесе тези думи. Това обаче не се изплъзна от наблюдателния поглед на Гонсалес.
„Жената инстинктивно се съмнява в нещастието. Не е лесно да измамиш едно майчино сърце!“ — помисли си той.
Уилям представи и бъдещия си шурей, тя изгледа изненадана красивия мъж и му каза няколко учтиви думи.
„И мен подозира — каза си Гонсалес. — Трябва да внимавам!“
Вярно бе, че приликата между мнимите брат и сестра се бе набила в очи на мисис Тейлър. Тя обаче не изрази външно това, а се отнесе доста любезно с Мерседес. Последната искаше да завърже по-задушевен разговор, но мисис Тейлър й отговаряше уклончиво и рядко. Уилям, който бе завладян от красотата на годеницата си, не взе почти никакво участие в разговора.