Мисис Тейлър най-после стана и отведе гостите си в апартаментите на голямото здание, което бе нейна собственост. Братът и сестрата, въпреки старанието си да се въздържат, се любуваха на елегантността и добрия подбор на мебелите и подредбата.
— Моят син е последният от рода Тейлър — каза майката на Мерседес. — Затова ще живееш с него в тази къща, а аз ще се оттегля в имението си на село.
Въвлечен в изпепеляваща страст, Уилям не чу тези думи, а Мерседес съжаляваше, че трябваше да се откаже от луксозния и безгрижен живот. Освен това на нея не й беше много добре, че щеше така подло да разруши живота на тези добри хора, които нищо не подозираха. Но угризенията й бързо изчезнаха и тя продължи спокойно да играе докрай безсрамната си роля.
Раздялата беше по-студена, така че и Уилям забеляза резервираното държание на майка си. Мисис Тейлър отведе гостите си до вратата на салона, а Уилям придружи годеницата си до дома, където прекара още един час в разговор с нея.
Младежът гореше от нетърпение да узнае впечатлението, което неговата годеница беше направила на майка му, и побърза да се върне вкъщи. Мисис Тейлър очакваше сина си в салона. По угриженото й лице Уилям разбра, че неговият избор не бе по неин вкус.
— Как ти се вижда Мерседес? — попита я той заинтригувано.
— Много е красива! — отговори жената замислена.
— Така е, много е пленителна и много мила. Аз ще бъда най-щастливият човек на света.
— Да, да — потвърди мисис Тейлър, — привлекателна е…
— Кажи ми искрено, майко, има ли нещо, което не харесваш у Мерседес? — попита внезапно Уилям. — Ти беше много студена към нея. Виждах много добре това. Държа се доста хладно и с двамата.
— Но аз виждам твоята годеница за пръв път и не можех да се държа другояче — отклони упрека мисис Тейлър.
— О, не! Не беше това причината за твоята резервираност! — извика младежът с болка. — Моля ти се, майко, кажи ми откровено не ти ли харесва моята годеница?
— Добре, Уилям, щом искаш, ще бъда откровена. Ти имаш право да ми зададеш този въпрос. Вярно е, че едно неопределено чувство ме подтикна да се държа така, както ти си забелязал. Но това сторих под въздействието на един вътрешен глас, по-силен от желанието да бъда нежна.
Уилям заслуша много внимателно.
— Твоята годеница — продължи мисис Тейлър — е много хубава и симпатична, но на мен би ми харесало повече, ако ти ме послушаш и си избереш за твоя съпруга някоя от тукашните девойки. Твоята годеница е вдовица и по-възрастна от тебе.
Младежът наведе глава и се замисли. Той признаваше пред себе си, че майка му има право. Мерседес наистина беше по-възрастна от него с две години.
— Ти си още твърде млад, Уилям, едва на двадесет години. Би било по-добре, ако беше поискал ръката на някое младо момиче, като Флорънс например. Помисли само какво ще кажат нашите познати. Ще кажат, че си направил голяма грешка и че постъпката ти е необмислена.
— Но аз я обожавам, скъпа майко! — възрази Уилям.
— Тъкмо това ме кара да се замисля и да съм загрижена. Твоята страст, бързото ти сгодяване — всичко това ме кара да мисля, че е станало нещо прибързано. Дано не се разкайваш после, след като се съвземеш от това опиянение.
— Аз ти разказах за нещастната женитба на Мерседес — отговори младият човек малко наскърбен. — По това ти можеш да си направиш извод за нейния благороден характер.
— Но ти не познаваш рода й — каза разумно мисис Тейлър.
— Но защо да го крия от теб — Мерседес не ми направи приятно впечатление, а когато видях брат й, почувствах едно отвращение към него.
— Отвращение ли? Но защо? Какво те отблъсква у Артур?
— И аз сама не зная как да ти го обясня. Има нещо зловещо, мрачно. Няма да говоря за погледа му. Той е демонски. Очите му са страшно проницателни. От него изпитах страх.
— Но Артур е толкова добър. Той ме е приемал винаги с такова благоволение — настоя Уилям. — Мамо, изглежда ти се лъжеш във впечатленията си.
Мисис Тейлър поклати глава в недоумение.
— Но да говорим за годеницата ти, Уилям — предложи тя.
— И в нейните очи има нещо, което не ми харесва. Вярвай ми, синко! Мерседес много е ходила по света. Моето усещане не ме лъже. Една жена, особено майка, вижда по-ясно това, което нейният влюбен син не може да види.
Уилям знаеше, че майка му го обича много, но си мислеше, че тя бе сърдита затова, че той не си бе избрал за жена момиче от тези, които тя му бе препоръчала, и виждаше в становището на майка си лично настроение, а не обективна преценка.